Това му се струваше необяснимо за жена с нейната изтънченост и сексапил.
— Обичаш пътуванията — отбеляза Миа.
— Има много неща, които си заслужава да се видят. Мисля, че ги обичах повече, когато бях на двадесет години. Събирах багажа си и потеглях винаги когато поискам или се налага.
— И живееш в Ню Йорк. Този град е вълнуващ и дава стимул.
— Е… Има своите предимства. Но мога да върша работата си, където и да е. Често ли ходиш в Ню Йорк?
— Не. Рядко напускам острова. Тук има всичко, което искам и от което се нуждая.
— Музеи, театри, галерии?
— Не ме привличат особено. Предпочитам моите скали, гората, работата си. И градината — добави тя. — Жалко, че е зима, иначе щяхме да се разходим из нея. Вместо това, ще се настаним удобно в гостната за десерта и кафето.
Миа го почерпи с петифури, които много му харесаха. Предложи му бренди, но Мак отказа. Някъде в къщата се чу биене на часовник и Миа отново седна с подвити крака на дивана до него.
— Ти си човек с голямо самообладание и силна воля, нали, доктор Бук?
— Не съм сигурен дали винаги е така. Защо?
— Защото си сам с мен тук, в моя дом, повече от два часа. Почерпих те с вино на светлината на свещи и на фона на музика, а все още не си проявил професионален интерес към мен и не си се опитал да ме съблазниш. Питам се дали това е достойно за възхищение, или трябва да се чувствам обидена?
— Помислих и за двете.
— Наистина ли? И какво измисли?
— Че щом си ме поканила в дома си, би било неуместно да проявя професионален интерес.
— А! — Тя преднамерено наклони глава, предлагайки му устните си. — А какво ще кажеш по въпроса за съблазняването?
— Ако мъж, който се намира дори на километър от теб, не се опита да те съблазни, явно се нуждае от лечение.
— О, истински те харесвам! Повече, отколкото предполагах. Но сега приеми извиненията ми, че те подмамих.
— Защо? Това ми допада.
— Мак — Миа се наклони, докосна съвсем леко устните си до неговите. — Ще бъдем приятели, нали?
— Надявам се.
— Бих се радвала да бъдем нещо повече, но не би продължило дълго и само би усложнило няколко съдби.
— Твоята или моята?
— И двете, а може би и други. Не сме предопределени да бъдем любовници. Не предполагах, че и ти си осъзнал това.
— Мисля, че няма да имаш нищо против, ако проявя малко съжаление.
— Бих се ядосала, ако не съжаляваше. — Миа отметна назад буйните си тъмночервени коси. — Задай професионалните въпроси, които ти се струват най-важни. Ако мога, ще отговоря.
— Кръгът в горичката до къщата. Как го запалихте?
Миа с изненада сви устни. Изправи се, за да има време да помисли.
— Добро попадение — заяви и се отправи към прозореца. — Как го откри? — Преди Мак да успее да каже нещо, тя махна с ръка. — Не, няма значение. Това си е твоя работа. Не мога да отговоря на въпрос, който засяга и други, който може би не биха искали.
— Знам за Рипли и Нел.
Миа извърна глава към него:
— Наистина ли?
— Разбрах го чрез проучвания и по метода на елиминирането и наблюдението. — Сви рамене. — И защото съм добър в работата си. Не съм правил опити да поговоря с Нел, защото и двете с Рипли възразявате.
— Разбирам. Боиш ли се от това, което бихме направили, ако пренебрегнеш възраженията ни?
— Не.
— Не — кратко и ясно. Смел мъж си.
— Ни най-малко. Няма да използвате дарбата си, за да накажете или да причините вреда. Не и без причина, а само когато ви е необходима закрила. Рипли не притежава способността да се контролира като теб и няма твоята отдаденост, но има свои собствени принципи, може би дори по-непоклатими от твоите.
— Умееш добре да разгадаваш хората. Успя ли да се добереш до Рипли? Разговарял ли си с нея?
— Да, разговарях.
На устните на Миа се появи леко подигравателна усмивка.
— А твърдиш, че не си смел. — Думите й прозвучал доста язвително, което заинтригува Мак.
— Какво се е случило между вас двете?
— Това вече е втори въпрос, а все още не съм решила дали да отговоря на първия. Докато Рипли не потвърди твоето предположение…
— Не е предположение, а факт. И тя го потвърди.
— Сега наистина ме изненадваш. — Озадачена, Миа се приближи до камината, а после до кафеварката, за да налее кафе, макар че не й се пиеше.
— Въпреки всичко я защитаваш — тихо каза Мак. — Тя означава много за теб.
— Бяхме много близки приятелки през по-голямата част от живота си. Сега не сме. — Каза го с безразличие, сякаш бе нещо незначително. — Но не съм забравила какви бяхме, какво споделяхме. Даже и така да е, Рипли може сама да се защитава. Не мога да си обясня защо ти е признала толкова бързо коя е и каква дарба притежава.