Въздухът отново бе хладен, а Миа отново бе просто красива жена, държаща в ръка порцеланов чайник.
— Искаш ли още кафе? — попита тя.
Седма глава
„Това се казва ловък негодник!“ Първо се сближава с нея, успява да спечели доверието й и й дава да разбере, че иска да прави секс. Рипли скръцна със зъби, докато тичаше по плажа. „После, при първа възможност се подмазва на Миа. Мъжете са плужеци!“, реши тя.
Може би нямаше да разбере, ако Нел случайно не бе споменала, че Миа е поканила Мак на вечеря в дома си.
„Вечеря? — рече си Рип. — Друг път вечеря“.
Досещаше се къде е бил умът му, когато е купил бутилка от любимото френско вино на Миа от магазина за спиртни напитки на острова. Беше чула за това, след като се бе случило. Дори бе попитал продавача към коя реколта са предпочитанията на Миа.
Е, беше свободен да обърне внимание на Миа и на която и да е друга жена на острова, но не и да изиграе Рипли Тод.
„Негодник. Градски хитрец!“ Беше я накарал да тръпне от възбуда и нервно напрежение, а после се бе хванал на въдицата на Миа. Тя вероятно бе пуснала в ход чара си само за да й направи напук. Това бе напълно в стила й.
Когато стигна до края на плажната ивица, се обърна и затича в обратна посока.
„Не, по дяволите, едва ли!“ Въпреки че с удоволствие забила лакът в лицето на Миа, знаеше, че Миа не би се увъртала около мъж, който проявява интерес към друга жена. Факт бе, че тя не обръщаше внимание на мъжете и може би поради тази причина бе така сприхава и често сменяше настроенията си. Малко ободряващ секс би променил начина й на мислене.
Но това не бе в стила на Миа, а колкото и враждебно да бяха настроени една към друга, Миа Девлин бе сериозна жена от висока класа, която не би го направила с първия срещнат.
Това отново наведе Рипли на мисълта за Мак. Безспорно вината бе негова. Сега трябваше да намери най-добрия начин да го накара да си плати.
Довърши кроса си, взе душ и облече тъмен вълнен панталон и поло, върху което закопча бархетна риза. Завърза обувките си. После дълго се взира в отражението си.
Не можеше да се сравнява с Миа по външност. Кой би могъл? Всъщност тя никога не й бе завиждала. Имаше свой стил, който й харесваше. Все пак знаеше как да си придаде повече чар, когато е в настроение.
В съзнанието й се зароди идея за отмъщение. Сложи червило, очна линия и сенки и добави малко спирала. Доволна от резултата, пръсна от парфюма, който й бе подарила Нел за Коледа. Уханието му бе свежо, естествено и й подхождаше повече, отколкото нежен аромат на цветя.
След кратко колебание свали бархетната риза. Може би щеше да й стане малко студено към края на деня, но така формите на тялото й изпъкваха по-добре. Отново остана доволна от резултата, прикрепи кобура на колана си и тръгна за работа.
Песът на Пит Стахр пак се бе отвързал от каишката си. Беше надушил купчина замръзнали рибешки черва и се бе нахранил до насита. После ги бе повърнал заедно със сутрешната си дажба пшеничена каша на почистената веранда пред къщата на Гладис Мейси. Рипли предпочиташе да оставя подобни междусъседски конфликти на Зак, който бе по-търпелив и дипломатичен. Но сега той бе на другия край на острова и помагаше за отстраняването на няколко паднали дървета. Този път се налагаше тя да се заеме със случая.
— Рипли, търпението ми се изчерпа.
— Не бих ви упрекнала, мисис Мейси.
Двете бяха застанали на студа, няколко стъпала по-надолу от мръсотията.
— Това куче… — Тя посочи към мястото, където се намираше песът, вързан за ствола на едно дърво с парче въже за простиране на дрехи. Държането му не издаваше, че се е разкаял. — Тъпо е като пън.
— Без съмнение. — Рипли погледна към глуповатата физиономия на кучето, което бе изплезило език. — Но е кротко.
Гладис задъхано продължи:
— Защо ли ме е харесало толкова, та всеки божи ден се отвързва и си върши работата в моя двор, заравя мръсни кокали в цветните лехи, а сега и това? — Сложи ръце на кръста си и намръщено погледна към верандата — Кой ще почисти тази мръсотия?
— Ако сте съгласна да почакате, ще накарам Пит да се заеме с това. Наближава обяд. Ще го открия и ще го накарам да дойде да свърши работата.
Гладис подсмръкна и кимна отсечено. „Справедливостта си е справедливост и семейство Тод винаги намират начин тя да възтържествува“.
— Искам да бъде свършена бързо и както трябва.
— Ще се постарая да го уредя. Пит ще отнесе и глоба.
Гладис стисна устни:
— Вече плати няколко глоби.