— Момче с моето телосложение не можеше да се справи с проблема по друг начин, освен като се посвети изцяло на фигурата си. Просто исках да изглеждам добре. Тогава започнах да чета за бодибилдинга.
Рипли не можа да се въздържи и се засмя.
— Да четеш?
— Обикновено така подхождам към нещата — отвърна Мак и сви рамене. — После експериментирах с различни програми, докато открих подходяща. — Очевидно развеселен от разказа си, той й се усмихна. — Съставих си схеми.
— Нали не се шегуваш?
— Не се шегувам — увери я той. — Схеми, диаграми. Компютърен анализ преди и след това. Обединяване на интелекта и физиката. Беше ми от полза.
— Не може да се отрече.
Мак леко се изчерви.
— Не след дълго разбрах, че за да мога да изминавам дълги разстояния пеша, да се катеря до пещери и да си проправям път през джунглата, трябва да развивам физическите си способности. Да изминеш няколко километра пеша при сто процента влажност, с пълна раница и чувствителна апаратура на гръб — е равносилно на това да прекарваш по няколко часа седмично в гимнастически салон.
— Резултатът е чудесен, независимо как си го постигнал. — Рипли стана, за да смени уреда и когато мина покрай Мак, леко го щипна по задните части. Той не реагира, а само я изгледа втренчено и тя се засмя. — Можеш да ми го върнеш винаги когато пожелаеш, сладур. — Продължи упражненията си, явно доволна, че го смути. — Обиколи ли вече острова?
— Не целия. — Мак загуби бройката на пресите, но се опита да възстанови темпото. — Работя, така да се каже, сантиметър по сантиметър.
— Следващия път, когато и двамата имаме няколко свободни часа, ще те разведа из района.
Мак бе започнал да се разгорещява, но причината не бе само в упражненията.
— Мога да се освободя по всяко време.
— Ето най-опасното предложение за една жена. Харесва ми — каза тя с обещаващ тон. — Обичам, когато някой мъж е готов да поема рискове. — Облиза устни. — Мислиш ли за мен?
— Само по десет-дванадесет пъти на ден.
— А! — Рипли се раздвижи и стана от пейката, докато Мак повдигаше тежестите. — Още едно дръзко изказване. За да не се почувстваш засегнат, ще призная, че и аз доста често мисля за теб. — Застана до тежестите, но вместо да избере своите, плъзна върховете на пръстите си по ръката му. — Мм, целият си плувнал в пот. Аз — също. — Приближи се и се отърка в него. — Какво ще кажеш да плъзна ръце по потното ти тяло, а ти — по моето?
Може би, може би ако в главата му бе останала поне капчица кръв, щеше да забележи ехидния блясък в очите й, докато му се усмихваше. Но дори и най-порядъчният мъж често спира да мисли, щом някоя секси жена, изгаряща от желание, се намира толкова близо до него.
— Нека първо да оставя тези неща, преди да ги изпусна върху краката си. Или върху твоите.
— Обичам да докосвам изваяни мъжки мускули. — Рипли стисна бицепсите му. — Издължени… съвършени.
Тежестите издрънчаха като гонг на стойката. Мак прокара ръка през косите й, притегли я към себе си и докосна устните й със своите.
Тогава тя заби лакът в корема му:
— Разкарай се!
Мак се изкашля и едва успя да си поеме въздух:
— Какво? Какво има, по дяволите?
Беше слисан и ядосан. Трябваше да положи голямо усилие, за да овладее дишането си и да престане втренчено да се взира в нея.
— Мислиш, че искам да чувствам ръцете ти върху тялото си?
Мак най-сетне започна да диша нормално и закачливо потърка корема си:
— Да.
— Е, заблуждаваш се. Никой няма право да сваля друга жена зад гърба ми.
— За какво говориш, по дяволите?
— Не се опитвай да се правиш на невинен! Навярно си въобразяваш, че имаш извинение, например — че си забравил за отношенията, които започна с мен, преди да се увърташ около нея, или обратното, но това е непростима дори за разсеян професор като теб.
— Кой? Какво?
Рипли сви ръцете си в юмруци и бе готова да ги използва:
— Не си заслужава. — Завъртя се на пета и гневно се отправи към дамската съблекалня. Ритна стената — просто от ярост — и накуцвайки, се запъти към шкафчето си. Тъкмо се канеше да свали спортното си бюстие, когато Мак влезе след нея.
— Обръщай се и да те няма! — нареди му тя. — В противен случай ще те арестувам за непристойно поведение.
Вместо да се обърне и да си тръгне, той уверено закрачи към нея.
— Имам право на обяснение за това, което става тук.
— Не ти дължа никакво обяснение. А сега — изчезвай!
— Приемаш поканата ми, влизаш тук с гръм и трясък, съблазняваш ме, а след това ме удряш с лакът под кръста и нямам право на обяснение…
— Не беше удар под кръста. И не съм влязла с гръм и трясък.
— Дойде, с цел да ме изиграеш. Искам да знам защо.