— Моля?
— Нали със Зак правите секс?
Нел спря, наведе глава и озадачено се вгледа в лицето на Рипли:
— Да. Не отричам. И го правим доста често.
— Точно за това става въпрос.
— Рипли, преди официално да се пренеса в къщата, Зак и аз често правехме секс там. Не предполагах, че е проблем за теб.
— Тогава беше друго. Беше нормален секс, а сега е между съпрузи.
— Разбирам. Е, мога да те уверя, че начинът е един и същ.
— Ха-ха.
Нел бе извървяла дълъг път. По-рано и най-малкият намек за конфликт би я накарал да се свие в черупката си. Тези дни бяха минало.
— Просто се чувствам неловко. Ти и Зак сте господарят и господарката на къщата, а аз само се мотая около вас. Ами ако ви се прииска да изиграете едно хоризонтално танго на килима във всекидневната или просто да вечеряте голи?
— Всъщност първото вече сме го правили, но сериозно ще си помисля за второто, Рипли. — Нел докосна ръката й. — Не искам да се местиш.
— За бога, Нел, островът е малък. Където и да отида, лесно ще ме намериш.
— Не искам да се местиш — повтори Нел. — Говоря за себе си, а не за Зак. Можеш да попиташ и него, ако искаш, и ще разбереш какво мисли той. Рипли… никога не съм имала сестра.
— О, боже! — Рипли се сниши и се огледа наоколо. — Не се разнежвай тук, на улицата.
— Не мога да се въздържа. Приятно ми е да знам, че си там, че винаги мога да поговоря с теб. Прекарах само няколко дни с родителите ти, когато се върнаха за венчавката, но след като вече ги познавам и имам теб, аз отново имам семейство. Не можем ли просто да оставим нещата такива, каквито са, поне засега?
— Зак казвал ли е някога не, щом го погледнеш с тези големи сини очи?
— Не, когато знае, че наистина е важно за мен. Ако останеш, обещавам, че когато правим секс, ще се преструваме, че не сме женени.
— Би могло да помогне. Освен това някакъв мухльо от Ню Йорк успя да измъкне къщата под носа ми, така че ще трябва да се примиря. — Рипли с болка въздъхна. — Изследовател на паранормални явления — много важно! Доктор по философия! — Усмихна се подигравателна, доста развеселена. — Миа сигурно му е дала къщата под наем само за да ме ядоса.
— Съмнявам се, но съм сигурна, че е доволна, че ще извлече полза. Мъчно ми е, че вие двете не можете да намерите общ език. Наистина се надявах, че след онова, което се случи на Хелоуин, отново ще станете приятелки.
Рипли изведнъж стана нападателна:
— Всеки прави това, което трябва. Всичко свърши. За мен нищо не се е променило.
— Само един етап е свършил — поправи я Нел. — Ако легендата…
— Легендата е празни приказки.
Мисълта за това разваляше настроението на Рипли.
— Нашата същност, това, което е вътре в нас, не е измислица.
— Какво ще правя с това, което е в мен, си е лично моя работа. Не се намесвай, Нел!
— Добре. — Но Нел стисна ръката на Рипли и въпреки че и двете носеха ръкавици, между тях прескочи искра. — Ще се видим на вечеря.
Рипли сви ръката си, докато Нел се отдалечаваше. Кожата й все още пареше след допира. „Потайна малка вещица“, помисли си тя. Не можеше да не й се възхити.
Сънищата дойдоха по-късно, през нощта, когато съзнанието й бе освободено, а волята си почиваше. До днес можеше да отрича, да отстоява избора, който бе направила преди повече от десетилетие. Но сънят сам по себе си бе сила и предразполагаше към видения.
В съня си стоеше на плажа, където се издигаха страхотни вълни. Бяха черни и се разбиваха на брега с грохот — като хиляди удари на огромно сърце под непрогледното небе.
Единствената светлина бяха светкавиците, които раздираха небосвода всеки път, когато тя повдигнеше ръце. Светлината, която струеше от нея, бе яростна, златиста, а по края — убийствено червена.
Вятърът ревеше.
Цялата ярост на освободената сила я накара да потрепери и докосна най-дълбокото й, съкровено кътче. Тя бе отвъд времето, извън правилата.
Отвъд вярата.
Част от нея — все още блещукаща — лееше жални сълзи за загубата. Не можеше да промени това, което бе направила, и сега плащаше за грешките си. Смърт, след смърт, след смърт… Кръг, сътворен от омраза. Всичко се стоварваше върху нея трикратно.
Тя извика триумфално, докато тъмният дим на черната магия нахлуваше в нея, опетнявайки и задушавайки предишната й същност, всичко, в което се бе клела, в което бе вярвала.
„Така е по-добре“, помисли си, докато свитите й ръце трепереха от силата и неутолимата жажда. Това, което бе преди, бледнееше в сравнение със сегашната й сила. Беше способна да направи всичко — да обсебва и властва — и нищо и никой не бе в състояние да я спре.