Нима не бе прекрасно?
Хванала внимателно бутилките бира с едната си ръка, Рипли се върна във всекидневната, където бе оставила пицата. Усети как през тялото й премина вълна от щастие и преди да осъзнае какво става, сърцето й сякаш се преобърна, затанцува валс, а после изведнъж замря. Отвори широко очи.
— Господи!
В мига, когато стигна до внезапното прозрение, че се е влюбила, цялата апаратура в къщата се задейства. Звуците отекнаха в главата й. Чуваше се пиукане, лампите примигваха, а стрелките се въртяха като луди. Рипли застина на мястото си.
Мак извика и скочи от леглото. Втурна се към всекидневната, но се препъна в чифт маратонки и се просна на пода. Изправи се, проклинайки, и както бе гол, влезе в стаята.
— Какво докосна, какво направи?
— Нищо, абсолютно нищо.
Рипли сграбчи бутилките като спасително въже. „След време — помисли си — това ще ми се струва глупаво и смешно.“ Но сега втренчено наблюдаваше как Мак трескаво се движи от апарат към апарат, отчита показанията и потупва голото си тяло, сякаш търси джоб, в който има скрит молив.
— Господи! Господи! Погледни това! — Той издърпа листите хартия и почти заби нос в тях, докато оглеждаше отпечатаното. — Важни събития. Първото е от последния час, не мога да разчета минутите и да видя какво показват диаграмите. Къде са очилата ми, по дяволите! Не виждам нищо от тези графики. Още един от сензорите се е скапал. Невероятно!
— Мак.
— Да. Аха. — Размаха ръка, сякаш Рипли бе досадна муха, която трябваше да пропъди. — Искам само да пренавия видеокасетата, да проверя дали има някакви видими белези.
— По-добре е да облечеш нещо, защото в момента си малко… уязвим и може да се нараниш.
— Хм? Какво беше това? — смутено попита той.
— Защо не се облечем и двамата и не те оставя да се заемеш отново с работите си?
„Само идиот би отпратил една гола жена, за да се занимава с играчките си“, помисли си Мак. Особено когато тази жена е заместник-шериф Рипли Тод. Доктор Макалистър Бук не бе идиот.
— Не, хайде да хапнем пица! — Вдигна капака на кутията и ароматът, който се разнесе от нея, и уханието на Рипли отново възбудиха апетита му. — Утре ще прегледам данните. Няма къде да избягат. — Приближи се и леко я щипна по бузата. — Не искам да ходиш никъде.
„Така е най-добре“, реши Рипли. И тя щеше да поразмишлява върху чувствата си утре.
— Внимавай къде стъпваш. Не искам да паднеш върху кутията и да смачкаш вечерята.
Рипли си заповяда да се успокои и влезе заедно с него отново в спалнята.
— Откъде е този белег на задните ти части?
— О. Навярно съм се наранил при падане от някоя скала или нещо подобно.
— Господи, Мак! — Настаниха се на леглото и сложиха пицата помежду си. Рипли му подаде бутилка бира. — Ти си безнадежден случай.
Нямаше намерение да остава. Да преспиш при някого, след като си била с него, бе съвсем различно от това да спиш с някого. Беше проява на по-дълбока близост, с която Рипли не бе свикнала.
Необяснимо как, сутринта се озова заедно с него под малкия душ. Тясното пространство не попречи на Мак да покаже на какво е способен.
Затова когато се прибра у дома, тя все още бе замаяна и изпитваше известно неудобство. Надяваше се да се промъкне по стълбите, да се преоблече с клин за обичайния си крос по плажа и да се държи така, сякаш нищо не се е случило. Но надеждите и бяха разбити, когато Нел се провикна от кухнята:
— Ти ли си, Рипли? Има прясно кафе.
— По дяволите! — промърмори тя под нос и с неохота смени посоката си. Боеше се, че ще последва откровен разговор между приятелки и не знаеше как да го избегне.
Нел работеше в кухнята, изпълнена с апетитен аромат на печени сладкиши, и изглеждаше невероятно бодра, докато пълнеше нова кутия с кифлички.
Рипли хвърли само един поглед към нея и освен неудобство, почувства ужасен глад.
— Искаш ли закуска? — весело я попита Нел.
— Ами може би. Не — измънка тя. — Първо искам да потичам. А… мисля, че снощи трябваше да се обадя, че няма да се прибера.
— О, не се притеснявай. Мак се обади.
— Не предполагах… — Тръгна към хладилника, за да вземе бутилка вода, но изведнъж се спря. — Мак се е обадил?
— Да. Сетил се, че може би се притесняваме.
— Сетил се — повтори Рипли. За разлика от нея. Нима бе такава идиотка? — Какво каза?
— Че двамата правите страстен животински секс и няма за какво да се тревожим. — Вдигна поглед от кифличките си, а на бузите и се появиха трапчинки, когато избухна в смях при вида на ужасеното изражение на Рипли. — Просто каза, че си с него. За останалото се досетих сама.