Завъртя се в лудешки танц по пясъка и над него, с ръце, разперени като криле, а косата й се изви на спирали, наподобяващи змии. Усети вкуса на смъртта на убиеца, отнел живота на сестра й, алената кръв, която бе проляла — и изпита несравнима наслада.
Смехът й отекна като гръм и раздра тъмния небесен свод. Изля се пороен дъжд, който засъска върху пясъка като киселина.
Той я извика. Някъде сред дивата нощ и своята ярост тя чу гласа му. Леката жарава, която тлееше в нея, направи усилие да се разгори по-ярко.
Зърна го само като сянка, която се бореше с вятъра и дъжда — да я достигне. Любовта се опитваше да разчупи леда и в едно изстинало сърце.
— Връщай се! — извика му тя и гласът й разтърси земята.
Все пак той се приближи, с протегнати към нея ръце: да я прегърне, да я върне обратно. Само за миг съзря в нощта блясъка на очите му — любящи и уплашени.
От небето се спусна огнен стълб. Въпреки че извика и в нея се надигна светлина, този стълб го прониза като меч.
Усети смъртта му вътре в себе си. Болката и ужасът от това, което бе извършила, се върнаха трикратно.
Светлината в нея угасна и цялото й същество изстина.
Втора глава
Той не се различаваше особено от другите пътници на ферибота. Вятърът развяваше дългото му черно палто. Косата му бе тъмноруса, безразборно разпиляна около лицето. Не бе забравил да се обръсне и под брадичката му се забелязваше, че се е порязал на две места. Лицето му, доста приятно, бе скрито зад един от фотоапаратите, докато правеше снимки на острова, използвайки дълъг обектив. Кожата му все още имаше тропически загар, който бе добил на Борнео. Очите му бяла златистокафяви, носът — правилен и тесен, а лицето — малко изпито. Бузите му бяха хлътнали и по това личеше, че когато за дълго време е погълнат от работата си, забравя да се храни редовно. Това му придаваше интересен вид на гладуващ учен. Имаше чувствени устни, които често се усмихваха. Беше доста висок, слаб и малко непохватен.
Трябваше да се хване здраво за железния парапет, за да не се прекатури през него, когато фериботът се разлюлее силно. Разбира се, беше се навел доста напред. Знаеше това, но често нетърпеливото очакване на неизвестното го караше да забрави за реалността.
Отново застана стабилно и потърси в джоба на палтото си парче дъвка. Извади старо лимоново драже, няколко измачкани листа и парче от билет, което го озадачи, защото не можеше да си спомни кога за последен път е ходил на кино. Намери и капачето на обектива, което мислеше, че е загубил. Пъхна дражето в устата си и се загледа в острова.
Беше разговарял с шаман от Аризона, бе посетил човек, който твърдеше, че е вампир, обитаващ планините на Унгария, и е прокълнат от един „брухо“ след нелеп инцидент в Мексико. Беше живял в обитавана от духове къща в Корнуол и бе документирал магически ритуали в Румъния.
Почти от дванадесет години Макалистър Бук изучаваше и записваше необичайни явления. Беше виждал неща, смятани за невъзможни, и бе интервюирал магьосници, призраци, върколаци, хора, отвлечени от извънземни и медиуми. Деветдесет и осем процента от тях бяха психично болни или измамници. Но останалите два процента… те го караха да продължава.
Не просто вярваше в необикновеното. То се бе превърнало в цел на живота му.
Идеята да прекара следващите няколко месеца на това малко парче земя, което според легендата е било откъснато от континента близо до Масачузетс от три магьосници и е станало тяхно убежище, бе невероятно примамлива. Упорито бе събирал информация за Острова на Трите сестри, особено за действащата в момента магьосница Миа Девлин. Не му бе обещала интервюта или достъп до това, което прави, но се надяваше да я убеди. Беше успял да си осигури присъствие на ритуали на неодруиди, така че все някак щеше да убеди една самотна вещица да му позволи да я наблюдава, докато прави магии. Предполагаше, че биха могли да сключат сделка. Беше сигурен, че нещо у него ще заинтригува нея или някой друг, свързан с тристагодишното проклятие.
Отново повдигна фотоапарата си и го нагласи така, че да обхване издигащия се бял фар и каменната къща, кацнала върху скалите до него. Знаеше, че Миа живее там, високо над селото, близо до гъстата гора.
Както му бе известно, тя притежаваше селската книжарница и я управляваше успешно. Изглежда, беше практична магьосница, която знаеше как да живее добре и в двата свята. Нямаше търпение да застане лице в лице с нея.
Звукът от свирката на ферибота му напомни, че трябва да се приготви за слизане на пристанището. Върна се до ленд роувъра си, прибра фотоапарата в калъфа и го сложи на седалката. Отново забрави да постави капачето на обектива, което беше в джоба му.