Тя вече си беше внушила, че въжето отдавна е откъснато и клетката вечно ще бъде подхвърляна от ветровете сред бурните облаци, без никога да падне на земята, когато изведнъж ударите престанаха. Тя отвори очи. Клетката висеше сред спокоен ясен въздух, отново се чуваше силен вой от моторите на Небесния господар. Неугледният търбух на въздушния кораб беше ярко осветен от редици светлини. Тя отпусна ръцете и краката си и се свлече на пода на клетката. Студът я смразяваше, всичко я болеше, но се чувстваше твърде изтощена, за да обръща внимание на това. Тя заспа…
Събуди се сред слънчеви лъчи. През пода на клетката виждаше земята съвсем наблизо. Минаваха над пустошта с нейното измамно буйство на ярки, борещи се помежду си цветове. Върховете на дърветата и по-големите гъбички като че минаваха само на няколко фута от нея.
Тя седна и усети силни болки във всеки от скованите си мускули, но топлината на слънцето беше чудесна. Тя усещаше и силен глад. Откога ли не е яла? Вече поне денонощие.
Заобикаляха я спящи хора, или поне така изглеждаше от пръв поглед. Но когато бутна по рамото близкия мъж, за да го събуди, тя стреснато откри, че е студен и твърд. Мъртъв.
За момент си въобрази, че е единствената оживяла, но разтърсвайки за рамото една от жените, с облекчение усети топлина. Жената се размърда и изохка, после отвори очи.
— А, ти ли си — промърмори тя. — Побърканата дъщеря на Мелиса. Я ме остави да спя, глупачке.
Джан не беше познала коя е жената. Лицето й се беше свило през нощта. Изглеждаше изтощена, с черни кръгове около очите. Джан се съмняваше, че тя самата изглежда по-добре.
— Този мъж — рече Джан прегракнало. — Мъртъв е.
Жената мъчително се надигна и седна, поглеждайки небрежно мъртвеца.
— Късметлия — каза тя. — Завиждам му. Сега е при Майката богиня. Ако животът му е бил безгрешен, тя ще го прероди в жена. Така той ще бъде с една стъпка по-близо до рая.
И Джан вярваше в това, но увереността й не правеше съседството на трупа по-приятно. Тя се пресегна над него и предпазливо докосна крака на друга лежаща жена. Веднага отскочи. И жената беше мъртва.
Клетката се раздруса. Джан се задави и се вкопчи в стената. Пак тласък. Тя вдигна поглед.
— Движим се! — извика тя. — Движим се нагоре!
Докато дърпаха клетката към търбуха на Небесния господар, още няколко души в нея се раздвижиха и седнаха. Но седмина не мръднаха. Джан не беше сигурна какво ги е убило — студът или потресът. А тя отново се намери между живите. Може би така е предначертано. Може би наистина има задача. Дали Майката богиня пазеше живота й, за да изпълни заповедта на Мелиса? Тази мисъл не беше от най-успокояващите.
Дъното на въздушния кораб запълни небето, оцелелите се споглеждаха уплашено. Джан видя, че ги теглят към квадратен отвор. Сърцето й биеше силно до болка, налягаха я тежки предчувствия. Какво ги очакваше в Небесния господар? Какви нови мъки са им приготвили слугите на „Господаря Панглот“?
Най-сетне изтеглиха клетката над отвора и пред Джан се откри обширно, слабо осветено помещение с висок таван, от който висяха някакви машини, включително и тази, която теглеше клетката. Очите на Джан свикнаха с мъждивата светлина и тя съзря много хора, събрани в помещението.
С гръмка въздишка отворът в корпуса бавно бе закрит и клетката беше рязко пусната на пода. Фигурите от сенките се събраха наоколо. Джан видя само мъже. Неколцина бяха облечени в черно и носеха оръжие. Явно Небесни войни, но без брони. Облеклото на останалите се състоеше от единствена торбеста дреха, в различни цветове, но все избледнели. Джан се разтрепери, страхът я бе победил. С разсъдъка си съзнаваше, че Небесните войни са мъже, но когато бяха скрити от броните и шлемовете, успяваше да не се сеща за това. Сега обаче нямаше избор, не можеше да не вижда заобиколилите я отвсякъде мъже. Не като тези от Минерва, а непроменени потомци на Древните Мъже — чудовищата, потискали и насилвали жените през хилядолетията, изтерзали с алчността и злобата си Земята и накрая с нечестивата си техника едва не унищожили света в Генетичните войни. През целия й живот я бяха учили да се бои от тези същества и да ги проклина, а сега беше в тяхна власт.
Небесните войни и другите мъже гледаха обитателите на клетката със смесица от презрение и веселие.