— Страхувам се, че трябва да се занимаем и с тази дребна неприятност, преди да слезеш долу, амазонке. Хайде сега, ела по-наблизо и коленичи.
Джан веднага разбра какво иска да й направи, макар и да не знаеше точно къде. Тя инстинктивно се дръпна назад. Незабавно могъща ръка я сграбчи за врата и я обездвижи напълно. Дебелакът поклати глава, от движението цялата мазнина по врата му се разклати гадно. Той каза тъжно:
— Момиче, никога повече не проявявай неподчинение. Но ти си тук съвсем отскоро и ще бъда снизходителен. Бени, ако обичаш, само едно леко докосване с твоята наказателна палка.
Преди Джан да разбере какво става, видя с ъгълчето на окото си как мъжът допира върха на палката до дясната й ръка. Веднага й се наложи да открие, че това не е никаква палка. Всяка нервна клетка в тялото й избухна в пламъци. Не вярваше, че Майката богиня може да допусне такава мъка в света. Закрещя…
Болката изчезна, а тя се намери на колене, повръщаше стомашните си сокове. Беше изпразнила и пикочния си мехур, но след тази болка нищо нямаше значение. И когато Бени я довлече по-близо до дебелака, за да допре светещата звезда на клеймото до дясната й буза, тя не издаде звук. Само гледаше в празните очи на момичето, което не спираше да разтрива врата на дебелака, дори по време на заклеймяването. Джан вече не я презираше. За да не допрат пак до тялото й тази черна палка, в момента беше готова да заеме мястото на момичето и да прави същото.
Дебелакът остави металния прът в паницата и каза:
— Вече носиш робския знак. Завинаги. Като нея. Виж я.
Той посочи лицето на голото момиче. Джан чак сега забеляза малката черна звездичка на дясната й буза. Помисли си, че изглежда доста красиво.
— Можеш да влизаш и да се движиш само в онези части на Небесния господар, които са маркирани със същите черни звезди — продължи мъжът. — Ако те намерят извън очертанията им, веднага ще бъдеш изхвърлена от Небесния господар. Нали ме разбра, амазонке?
Тя бързо потвърди, за да не го разсърди отново.
— Добре. Бени, сега я заведи при другите роби.
Докато Бени й помагаше да стане, дебелакът добави:
— Надявам се да се окажеш чиста, тогава ще се опознаем много, много по-добре. Ще ти хареса ли?
Джан преглътна и каза:
— Да. Ще ми хареса.
Момичето за първи път прояви някаква реакция, като се намръщи. Дебелакът се засмя и им махна да тръгват. Бени бързо изведе Джан. Тя погледна надолу и с облекчение видя черната палка отново окачена на колана му.
Той я отведе в много тесен коридор, повече приличащ на тунел, лошо осветен и смрадлив. Джан трябваше да се навежда, за да не си удари главата в тавана. Не бяха вървели много и пред тях застана огромен плъх. Гледаше ги без никаква проява на страх и когато Джан го доближи само на няколко стъпки, внезапно изчезна в дупка на пода.
Най-накрая тунелът се разшири, вече беше по-добре осветен. Стигаше до нещо като кръстопът на коридори, водещи на различни страни. Един слизаше право надолу. От него се носеха звуци на продрани мъжки гласове и страховити кухненски миризми.
— Хайде, слизай — заповяда Бени, сочейки стълбата в тунела. Джан се подчини и Бени я последва. След малко стълбата се показа от тавана на тясна, но много дълга стая. Джан се поколеба и огледа лицата, всички я бяха зяпнали. Когато тя се появи, настъпи тишина, но после някакъв мъж се провикна:
— Не се стеснявай, сладурче! Слизай тука!
Избухна смях, последван от подвиквания и мяукане. Джан се опита да се върне, но Бени здраво я ритна по главата с тока на обувката си и тя по принуда прелетя остатъка от пътя.
За малко пак стана тихо, щом обитателите на дългата стая видяха Бени да слиза от дупката на тавана. Но когато Джан се изправи на пода, подмятанията и смехът изригнаха отново. Изведнъж отвсякъде я притиснаха мъжки тела. За момент тя помисли, че в стаята има само мъже, но видя и няколко жени край тълпата. По гримасите им се разбираше, че не споделят удоволствието на мъжете от нейната поява.
Тя си отдъхна, когато Бени застана до нея край стълбата. Той разчисти пространството около тях, като просто хвана палката и натисна някакво копче на дръжката й. Виковете пак замряха. После един от мъжете попита:
— Ей, Бени, коя е твоята малка приятелка?
— Тя е от града на амазонките, дето го размазахме вчера — каза им Бени весело. — Дошла е да поживее при вас…
Джан се сви от гръмовния им смях. Бени понадигна палката, с което показа, че иска тишина.
— Я ме чуйте сега, сбирщина стъклоблизци, шефът не иска да се сбиете за малката амазонка. Тази година имаше много трупове и сакати от вашите караници и на него не му харесва тая работа. Вие му трябвате и не му харесва да губи ценни неща, ей тъй за нищо. Нали така?