Буцата пусна одеялото на мястото му, ослуша се подозрително за някакъв звук отвън и застана над Джан.
— Убава си. Ареса ми — каза й той с плоския си безчувствен глас.
Джан се надигна. Видя в очите му някаква искрица и вече знаеше какво ще последва. Този път нямаше как да избяга.
— Искаш да се любиш с мен ли? — попита тя с треперещ глас.
Той се намръщи.
— Да се любя?… — лицето му се проясни. — Да бе, да бе, ще се любим, значи.
Той протегна ръце към нея. Тя отстъпи назад.
— Ами ако кажа, че не искам?
Сега той наистина се озадачи.
— К’во? Нещо не мо’а те разбера…
Той пак посегна. Този път тя не се дръпна. Едната от месестите ръце я сграбчи за рамото, другата задърпа дрехата й. Тя го доближи плътно и дясното й коляно се заби със страшна сила в слабините му. Той изохка и се присви, лицето му се сгърчи от болка и изненада. Тя стовари юмрука си в гръдния му кош над сърцето, после се измъкна от вече немощните лапи. Той се свлече на ръце и колене, пъхтейки и стенейки. Тя бързо пристъпи отстрани, ритна го в стомаха й вдигна ръка за смъртоносния удар отзад по врата. Но преди ръбът на дланта да се стрелне към целта си, някой хвана изотзад китката на ръката й. Един развеселен глас рече:
— Много впечатляващо, малка амазонке, но не и умно.
Глава осма
Тя бързо се обърна. Беше плешивият мъж, когото забеляза по-рано. Той се усмихваше, но не пускаше китката й. Въпреки шока и яростта от внезапната му намеса, тя забеляза, че очите му са различни по цвят. Едното беше синьо, другото — зелено.
Тя замахна със свободната си ръка, с изправени пръсти, към гърлото му. Миг по-късно той държеше здраво и двете й ръце. Наглед сух и немного по-висок от нея, беше доста по-силен, отколкото можеше да се очаква.
— Успокой се, малка амазонке, — по-добре работи с главата си — каза той вежливо. — Така може и да я загубиш. Ще ми се довериш ли, а?
— На тебе! — изсъска тя пренебрежително. — Защо да ти се доверявам?
— Защото поне засега аз съм единствената ти надежда за оцеляване — той освободи лявата й ръка. — Ще пусна и другата ти ръка, ако обещаеш да не ми посягаш и да не правиш глупости. Например да не бягаш. Бива ли?
Тя кимна, макар и с нежелание. Разбираше, че в момента няма избор.
— Така да бъде — каза той и я остави.
Наведе се към Буцата, който още си стоеше на четири крака и мучеше, и му помогна да стане. Присвитите от болка очи на Буцата се втренчиха в Джан, лицето му се кривеше от злоба.
— Ще я… убия! — проскърца той и понечи да хване Джан, но плешивият мъж го задържа на мястото му без особено усилие. Първото впечатление на Джан се потвърди. Той наистина беше силен.
— По-леко, Буца — предупреди плешивият, побутна го към дюшека и го накара да седне. — Ако я убиеш, Баниън здраво ще ти се разсърди.
Буцата се държеше за слабините и гледаше Джан със святкащ поглед.
— Дадено, няма да я трепя… Само ще й натроша ръцете и краката, ама бавно.
— Чудесно, радвам се, че вече използваш въображението си, Буца — каза безгрижно плешивият. — Но ако обмислиш още малко нещата, ще видиш, че резултатът остава същият. Стъклоходец с натрошени крака не върши работа на Баниън. Не, не, предлагам ти много по-добро решение. Дай ми амазонката.
— К’во? — Буцата изгледа плешивия с присвити от подозрителност очи. — Що?
— Ами ти очевидно няма да се справиш, а от друга страна, аз имам опит с такива жени. Зная как да се държа с тях. Не се тревожи, скоро ще я пречупя, но без да й чупя костите. Тя пак ще може да работи за Баниън.
— Опитай да ме пречупиш, ще те убия — подхвърли ядосано Джан.
— Млъквай — каза той, без да я погледне. — Какво ще кажеш, Буца?
Буцата поклати глава.
— Няма да стане тая, Майлоу. Бени на мене ми я даде. Ще си я задържа.
Мъжът, наречен Майлоу, въздъхна.
— Колко неприятно, Буца, защото аз я вземам. Искам да получа и твоето съгласие.
Той седна до Буцата на мръсния дюшек и обхвана с ръка раменете на огромния мъж. Буцата се опита да се дръпне. Изглеждаше неспокоен.
— Без номера, Майлоу. Знам те аз…
Майлоу му се усмихна тъжно.
— Едва ли. Но не се тревожи, Буца, ще минем без номера. Само кажи, ако някой попита, че амазонката ти е създавала ядове и затова си ми я дал.
— Не — повтори Буцата.
Той все още безуспешно се опитваше да махне ръката на по-дребния мъж от раменете си.
— Бъди разумен — каза Майлоу с непоклатимо спокойствие. — Направи каквото казвам и ще ти дължа една-две услуги. Нали знаеш колко полезни са моите услуги, Буца? Иначе…