Ръката му се затегна около другия. Буцата замръзна. Лицето му побеля, а по врата му изскочиха вените.
— Ти си магьосник, Майлоу! — задъха се той. — Всички… те мразим. Ще те утрепем някой ден… ще видиш…
— Че колко пъти се опитвахте? Три пъти ми рязахте осигурителното въже и още съм жив, нали, Буца? Даже с отровата в храната ми нищо не стана, а колкото до онзи смешен опит на Бронски в тоалетната… — Майлоу наведе глава в престорена тъга. — Чудя се какво ли му се случи на стария добър Бронски. Но стига сладки спомени, да се върнем на нашия въпрос.
Стоманената му прегръдка се стегна още по-силно. Джан чу как нещо изпука в тялото на Буцата. Той изблея тъничко и закима с глава трескаво. Майлоу го пусна. Буцата се дръпна по-надалеч от него и се обгърна с дългите си ръце, сякаш му беше студено.
— Зимай я, зимай я — избърбори той.
Майлоу му се усмихна и даже Джан потрепери от напрежение, толкова сбъркана беше тази усмивка. Може би Буцата не се лъжеше, може би този Майлоу наистина е магьосник. Майлоу каза:
— Буца, значи ако някой те попита, ще кажеш, че си ми дал момичето по собствено желание?
— Да бе, ще кажа. Заклевам се.
— Добър човек си ти.
Майлоу го потупа одобрително по рамото. Буцата се сгърчи от докосването. Майлоу стана и се усмихна на Джан.
— Можем вече да си ходим.
— Никъде не отивам с тебе — отвърна Джан.
— Искаш да останеш тук ли? С него? — Майлоу посочи зашеметения мъж, който все така гледаше в пода, притиснал ръце до тялото си.
— Не — призна Джан. — Но пък изобщо не искам да ходя никъде с тебе.
Той въздъхна и я попита за името й. Тя му каза.
— Добре, Джан, бъди разумна. Друго, освен да ми се довериш, не можеш да направиш. Аз съм единственият ти шанс да оцелееш. Вече ти спасих живота веднъж. Ако беше убила Буцата, другите щяха да те разкъсат на парчета. Буквално.
— Защо искаш да ми помогнеш?
— Защото и ти можеш да ми помогнеш.
— Как?
— Това можем да обсъдим и без свидетели. Хайде — той й протегна ръка.
След дълго колебание тя каза:
— Добре де, ще дойда с тебе, но те предупреждавам — само да ме докоснеш и ще те убия.
Той се усмихна.
— Дълготрайна привързаност е възниквала и след далеч по-неромантични първоначални признания.
Той явно мислеше, че е казал нещо забавно, но Джан не схвана шегата.
Неговата ниша беше почти в края на дългата стая. В сравнение с дупката на Буцата изглеждаше безупречна. Имаше и мебели. Легло, малка маса и стол, всички направени от сложно преплетени пръти. Сламената постилка на пода беше почти чиста, нямаше и следа от огризки. На една от „стените“ даже имаше рисунка. Тя висеше от пръта, поддържащ платнената преграда. Беше твърде странна наглед. Объркана въртележка от цветове, като че оформяха някаква фигура, но Джан не можа да определи каква. Все едно да видиш нещо с крайчеца на окото.
Майлоу седна на плетения стол, който изскърца силно, и посочи към леглото. Тя приседна напрегнато, вперила подозрителен поглед в мъжа.
— Отпусни се — каза й той. — Няма да скоча върху тебе и да ти раздера дрехите.
— Знам, че няма. Ще бъдеш труп, ако опиташ.
Каза това самоуверено, но съвсем не беше сигурна в себе си. След видяното в нишата на Буцата, знаеше, че би била безпомощна пред този човек. Навярно и той помисли същото, защото се развесели и подхвърли:
— Бедничката малка амазонка, доколкото виждам, наскоро си се сражавала. Тази рана на главата ти изглежда зле. И отокът на бузата. Кой те удари? Съвсем пресни са, нали?
Тя му каза за юмручния удар, получен от Небесния войн. Той изхъмка състрадателно.
— Някакви други рани имаш ли освен видимите? — попита той.
— Само няколко порязвания по ръцете и краката, но те вече не кървят.
— А вътрешно? Някакви болки или други признаци?
— Стомахът ме боли — призна тя. — Не ми минава, откакто онзи Бени ми причини болка с палката.
Майлоу се озъби.
— Използвал е наказателната палка?
— Да. Ужасно беше. Как го направи? Да не е магия?
— Нещо такова — той прокара длан по плешивата си глава, като че отмяташе назад косата си. — Виж какво, доста неща зная от медицината. Ако искаш, бих могъл да те прегледам.
Предпазливостта й, отслабнала малко заради проявената от него симпатия, веднага се събуди.
— Казах ти да не ме докосваш. Каквато и да е причината.
— Добре, добре — каза той с вдигнати ръце, сякаш за да се пази от невидим удар. — Забрави това, разбрахме ли се? Хайде сега да си направим нещо за ядене и пиене. Жадна ли си? И кога си яла за последен път?
Тя беше и жадна, и непоносимо гладна. Макар с нежелание каза това на Майлоу. Той отиде до плетения сандък, подобен на онзи в килийката на Буцата, и го отключи. Извади отвътре манерка и я подхвърли на Джан. Беше пълна до половината с вода. Тя жадно я надигна.