— Страхувам се, че няма нищо прясно за ядене — обясни той, докато ровеше из сандъка. — Какво ще кажеш за малко сушено осолено телешко?
Тя свали манерката от устата си.
— Това да не е месо?
Той я изгледа присмехулно.
— Я да видим ще позная ли. Ти си вегетарианка, нали?
— Разбира се. Всички в Минерва сме… — Тя се запъна. Беше забравила за момент, че Минерва вече не съществува.
Той сигурно пак позна за какво мисли тя, защото изрече внимателно:
— Имам някакви бисквити тук. Доста хранителни са. И в тях няма месо.
Той й подаде малко пакетче. Със сълзи в очите тя разгърна мазната опаковка и взе една бисквита. Наглед небрежно направена, но с добър вкус.
Докато се занимаваше с втората, Майлоу каза:
— Ще ти бъде ли прекалено тежко, ако поговорим за случилото се?
Тя поклати глава отрицателно.
— И аз бих искала.
— Разкажи ми най-напред за Минерва. Да си призная, не съм наясно как се е развивала напоследък. Познавам само историческите й корени. Учудих се, че още говорите основния вариант на Американо. Бих могъл и да предположа, че сте създали собствен феминистки език досега.
Тя се намръщи. Казаното от него й се струваше почти безсмислено. Но през следващите месеци това щеше да стане нещо съвсем привично.
— Историческите корени на Минерва ли?… Какво искаш да кажеш?
— Не знаеш ли какво е било началото на Минерва?
— Разбира се, че знам. След като Майката богиня наказала Древните мъже за злото, сторено на тази земя, тя създала Минерва, та жените да бъдат истински свободни.
Майлоу само я гледаше, после каза тихо:
— Исусе Христе…
— Кой?
— Няма значение. Друг път ще ти кажа. Виж сега, нямахте ли никакви исторически книги в този ваш град?
— Книги ли? — каза тя недоумяващо.
Той въздъхна.
— Да, да, само се надявах. Гъбичките би трябвало отдавна да са им видели сметката. Но какво е станало с другите видове записи? С електрониката? С компютрите? Нали имахте някакви компютри там долу?
— Не знам какво е компютър, но там, долу, не допускахме злите измислици на Мъжа.
— Значи не знаеш нищо за нищо — той изумено разтърси глава. — Господи, ти си по-невинна даже отколкото изглеждаш.
Не беше сигурна, но й се стори, че той току-що я бе обидил.
— А ти как си представяш началото на Минерва? — попита го тя раздразнено.
— Не си представям. Зная. Била е държава в древна Америка. По-точно, една от основните държави, на които се разпаднала Америка в периода непосредствено преди Генетичните войни. Чувала ли си поне за Генетичните войни?
— Естествено.
— Но никога досега не си чувала за Съединените американски щати?
Тя си призна невежеството.
— Америка — започна той обясненията си — някога била велика империя. Заедно с друга голяма империя — Съветския съюз, тя създала могъщ съюз — Американо-съветския, който на практика управлявал целия свят повече от петдесет години през двадесет и първия век. — Той спря и я погледна. — Разбра ли нещо?
— Не — каза тя искрено.
Той пак въздъхна, но продължи.
— Ами Съюзът накрая се разпаднал и двете империи започнали да се раздробяват на множество независими държави. Минерва била една от тях и при това доста голяма. В нея имало по-малка държава, населена само с жени, но Минерва като цяло допускала и мъжко население. Обаче мъжете могли да станат нейни граждани, само ако приемели определени условия — да подложат на цялостни генетични изменения телата и мозъците си. Този генетичен „ремонт“ водел до смекчаване, ако не до пълно изчезване, на някои нежелани мъжки особености. Една от промените ги направила по-дребни, а жените от Минерва пък били изменени с по-големи размери. И така с един удар, естественото физическо превъзходство на мъжете, а то било първичната причина за обичайната експлоатация и потисничество спрямо жените в историята, било премах…
Той млъкна. Джан се прозяваше. Майлоу каза:
— Не те ли интересува как е била създадена Минерва?
— Минерва изобщо не е била създадена така. Говориш глупости.
— Но приказките за Майката богиня, която създала Минерва, не са глупости, щом вярваш в тях, нали? — попита той усмихнато.
— Разбира се, не са.
— Щом е така, ако Майката богиня е създала Минерва, за да бъдат жените истински свободни, как ще ми обясниш това? — Той махна с ръка към околните предмети. — Стотици години Минерва заедно с всички други земни общности по целия свят, е зависела напълно от волята на Небесните господари. Не бих нарекъл това свобода. Вашата богиня добре ви е измамила.