— Тя не е нашата богиня — каза Джан ядосано. — Тя е единствената, истинска Майка богиня, създателка на всичко съществуващо. Тя не е дала абсолютна свобода на Минерва. Тя оставила Небесните господари като символ на Мъжкото зло, тъй че никога да не сме безгрижни при неговата опасност.
— Ама че символ — измърмори Майлоу. — Вчера направо стъпка града ви в калта.
Тя примигна.
— Не е нужно да ми припомняш.
— Съжалявам, опитвам се само да се обоснова. Вашата Майка богиня като че ли е прибягнала до ненужни крайности, за да покаже колко зъл е мъжът. Предполагам, че малцина са оцелели.
Джан наведе глава.
— Не — каза тя с прекършен глас. — Аз съм единствената. Искам да кажа, единствената жена. На кораба има и четирима мъже от Минерва…
Тя скри лице в ръцете си и зарида. Майлоу търпеливо изчака, после продължи:
— Не можеш да бъдеш сигурна, че си единствената оцеляла жена от твоя град. Небесните войни не са непогрешими. Доста вероятно е да са пропуснали мнозина, претърсвайки развалините.
Тя свали ръце и се вторачи в него.
— Наистина ли го мислиш? — попита тя умолително.
— Смятам, че има достатъчно голяма вероятност. И още нещо трябва да помниш — вашата Минерва не беше единствена по рода си.
Тя съвсем се обърка.
— За какво говориш?
— И това ли не знаеш? Минерва не е само една. Аз поне зная още един град под владичеството на Небесния господар. Голям е почти колкото вашия. Той също се нарича Минерва и е само на четвърт ден полет на изток. Чувал съм и за други общности като Минерва.
Той се отпусна назад на стола си и се усмихна на невярващото лице на Джан.
— Сама виждаш, не си толкова самотна, колкото си мислиш.
Глава девета
Общата тоалетна изглеждаше не по-добре, отколкото Майлоу я описа. Продълговато смърдящо помещение с редици мръсни умивалници, писоари и клекала в ниши без врати. За късмет, когато тя влезе, вътре имаше само един човек — жена, показваща се от нишата. Тя изгледа Джан с трудно разбираемо изражение.
Щом тя излезе, Джан се вмъкна в една от нишите. Беше нервна и се надяваше Майлоу да спази обещанието си, че ще стои пред входа на тоалетната. Каза му, че не иска нито един мъж да я вижда гола (което си беше вярно), но имаше и друга причина — искаше да извади от себе си запалителната бомба.
Просто вече не можеше да понася това нещо. Причиняваше й прекалено много неудобства.
Тя бързо съблече торбестата дреха и измъкна бомбата, чувствайки се уязвима и беззащитна. После клекна, за да облекчи червата си, махна плата от бомбата и я разгледа. Докато беше в нея, усещаше я огромна, но сега, върху дланта на ръката й, изглеждаше смешно малка за целта, за която беше направена. Джан въздъхна и я пусна в един от многобройните джобове на дрехата.
Безпокоеше се за съдбата си в Небесния господар, но поне духът й се съживи малко. Казаното от Майлоу за другите като Минерва сякаш промени всичко. Отначало не можа да му повярва. Струваше й се невероятно, че никой от нейната Минерва не е знаел за подобните й общности, но обяснението на Майлоу я убеди.
— Казах ти вече, първоначалната Минерва е обхващала твърде обширна територия. Щом пустошта започнала да се разпростира, и Минерва споделила съдбата на останалите държави — раздробила се на различни части, които загубили връзка една с друга. Нали вие от Минерва сте отрекли употребата на „зли“ изобретения като радиото, тъй като общуването между отделните ви общности трябва да е секнало преди цели епохи.
Мисълта, че някъде има друга Минерва, макар и населена с непознати, подкрепяше духа й. Някак ще се добере до нея… някога. Но най-напред трябва да се справи с простичката задача за унищожаването на „Господаря Панглот“, пък и да остане жива, за да я изпълни.
До клекалото от пода се подаваше някакъв олющен лост. Тя го дръпна, очаквайки струя вода. Но вместо това се чу съскане. Тя предположи, че лостът задейства въздушна помпа, която засмуква отпадъците и несъмнено ги изхвърля надолу към земята.
Бързешком се облече и излезе от нишата. В тоалетната все още нямаше никой. Отиде при една от зацапаните мивки и завъртя кранчето. Появи се тъничка струйка кафеникава вода. Майлоу й беше казал, че водата не достига във въздушния кораб и затова се разпределя строго. С тази вода можеше само да се измие. Мечтаеше си за още един душ, защото, както я предупреди Танит, бялата течност раздразни кожата й. Но трябваше да се задоволи само да поизмие лицето и ръцете си.
Тръгна към изхода на тоалетната и чу несдържани гласове. В коридора отвън трима мъже стояха срещу Майлоу. Изглеждаха ядосани, но внимаваха да не го доближават.