Погледът на Джан беше празен. Той въздъхна дълбоко.
— Добре, ще ти го обясня иначе. Светлинните лъчи са изцяло защитно оръжие и действат независимо от Аристократите. Тези лъчи се насочват само към неживи предмети, като ракетите или някакви други снаряди. Не биха навредили и на птица, камо ли пък на човек.
— Защо в това Небесните господари са толкова милостиви, а в другото са толкова жестоки? — попита тя, напълно объркана.
— Защото, моя невинна малка амазонке, първоначално Небесните господари са имали съвсем други функции спрямо човечеството. Били са наричани Небесните ангели, отчасти заради работата, която вършели, отчасти заради небесния им произход.
— Небесен произход ли?
Майлоу посочи към ниския сив таван.
— Идвали от небето. По-точно — от околоземното пространство. Правили са ги в гигантски орбитален завод на около хиляда мили от земната повърхност.
Джан го погледна с подозрение. Дали си правеше майтап с нея или наистина вярваше в тези приказки за малки деца?
— Как би могъл някой да построи завод толкова високо в небето? И какво би му попречило да падне на земята?
Майлоу завъртя очи в престорено отчаяние.
— Точно в момента май нямам време да ти преподавам основни природни закони. Засега просто ще трябва да ми повярваш, че сме имали средствата за излизане в открития космос. В доста по-големи разновидности на ракетите, които изстрелвахте по нас вчера. И ще трябва да ми повярваш, че ако се издигнеш достатъчно високо, гравитацията вече почти не ти влияе. Точно това е причината за сглобяването на Небесните ангели в орбита. Специалните сплави и другите материали за скелета и външния корпус на въздушния кораб се произвеждали само в условията на безтегловност. Те са невероятно здрави, но са и свръхлеки.
— Разбирам — кимна Джан.
Майлоу се засмя и каза:
— Така ли? Съмнявам се. Там в Минерва сте живели в уютната черупка на невежеството стотици години. Още нещо фантастично за тебе ще ти кажа. Имали сме в орбита не само заводи, но и цели градове. В орбита около Земята, и около Луната, и около Марс.
— Мисля си, дали не си пил някаква много силна бира днес.
Той пак се разсмя.
— Я виж, поне знаеш нещо за бирата. Доволен съм да чуя, че вие амазонките сте имали поне един порок. Доста бира ли пиехте в Минерва?
— Доста — призна тя. — Но когато зърнената реколта намаля, спряхме производството. До вчера не беше останала кой знае колко в склада, отпускаха я на дажби. Имахме и фабрика за алкохол, но не ставаше за пиене. Използвахме го като гориво. За готвене, за отопление, все за такива работи.
— Пропанол ли беше? Или бутанол?
Тя сви рамене.
— Наричахме го просто алкохол. Течеше от онези големи вани във фабриката. Бяха пълни с някакво кафяво вещество, то беше живо. Слагахме всичко вътре — листа, трева, остатъци от храната, каквато и да е — и това вещество го превръщаше в алкохол.
Майлоу кимна.
— Сещам се какво е това. Получен чрез генно инженерство вид бактерия, предназначена да преработва органични вещества в пропанол или бутанол. Жалко, генното инженерство сега е загубено. Малко само да бяхте почовъркали някои от бактериите и щяхте да имате вана, в която се произвежда етилов алкохол. Този, който може да се пие.
Джан изглеждаше шокирана.
— Да не мислиш, че наистина бихме извършили това богохулство, дори и да имахме възможност?
— Защо пък не. Нали сте използвали предимствата на „злата“ наука, като сте поддържали фабриката през всичките тези години.
— Но аз съм сигурна, че никой в Минерва не знаеше фабриката да е била измислена от генинженерите… — протестира Джан.
— Все някой трябва да е знаел, поне в началото.
— Никой в Минерва не би използвал съзнателно нещо, измислено от генинженерите. Тези мъже са по-виновни от когото и да било светът сега да е това, което е.
— Какво лицемерие! — захили се Майлоу. — Първо на първо, много от тези генинженери са били жени. А и в ранните си години Минерва нашироко е използвала генното инженерство. Личи си по резултатите. Погледни вашите мъже… Ако искаш, погледни себе си.
— Какво общо имам аз?
— Ти си, както някога са наричали този тип, Висш стандарт, съобразно определенията на Генетичната харта на Организацията на обединените нации от 2062 година. Това ти дава цял куп предимства в сравнение с предишните поколения хора. Продължителността на живота ти е малко над двеста години. Физически никога няма да надхвърлиш тридесет и петте, а поне още четиридесет години няма да достигнеш тази зрелост. Спестени са ти всички ужаси на остаряването и смъртта ти, ако оставим настрана непредвидимите случайности, ще бъде бърза и безболезнена.