— Как така?
— Заради противопоставянето срещу тях. Най-активни били религиозните фундаменталисти… Ислямските нации обявили борба до смърт срещу генетичното бърникане в човешкото тяло. Казвали, че било противно на волята на Аллах…
— Какъв Аллах? — попита Джан.
— Още един от твърде мъжките богове. Ти не би го харесала. Но не били само ислямските нации, имало свирепо противопоставяне и сред западните религиозни фундаменталисти — и католици, и протестанти. Моля те, не ме питай те какви са били. Прекалено дълго ще трябва да ти обяснявам. Просто повярвай — спорът станал доста кървав.
Виждаш ли, когато Обединените нации издали закона „двеста години плюс още малко“, те декларирали, че всеки, ако не е прекалено стар за генетично преобразуване, има право да му бъде удължен животът до тази граница. Представи си само резултата — хора, живеещи в страни, отхвърлили преобразуването по религиозни причини, естествено искали да отидат в страни, където то било разрешено. Започнал истински ад и когато димът се разсеял, трябвало да чертаят отново всички карти. Повечето от големите държави, включително и Америка, се разпаднали на множество независими държави, като вашата Минерва.
— Много убедително разказваш — чудеше се Джан.
— Убедително е, защото е истина — отговори той. — И Минерва дължи съществуването си на генното инженерство, с каквито и митове за произхода ви да са ви натъпкали главите. При това жителите на Минерва не се задоволили само с Висшия стандарт — те добавили всички изменения, разрешени от все още съществуващите тогава международни закони. Ранните феминистки се основавали на догмите си и се отвращавали от мисълта, че повечето психологически разлики между мъжа и жената били генетично определени. Идеята миришела прекалено силно на „биологически детерминизъм“, а той бил много непопулярен като политическа теория.
Обаче към края на двадесети век изследванията на механизмите на човешкия мозък показали, че биологическият детерминизъм е доста по-голяма сила в човешките дела, отколкото някой би искал да признае. И, разбира се, феминистките изцяло се възползвали от тези открития няколко десетилетия по-късно, при основаването на Минерва…
Джан поклати глава.
— Съжалявам. Вече се загубих. Не разбирам даже половината думи, които използваш. Например какви са тези феминистки, дето ги споменаваш?
Тя силно се раздразни, виждайки колко забавен му се стори въпросът й. Той отметна глава назад и се разхили толкова неудържимо, че от околните ниши се чу гневно мърморене. Накрая каза:
— Добре де, засега стига. Ще продължим с твоето малко позакъсняло образование по историята на нашата нещастна планета, но това ще стане по-нататък. Сега да поговорим за друго — цената, на която ще продължи моята защита и подкрепа за тебе.
— Цената ли? — попита тя озадачено.
— Да, цената, моя малка амазонке. Нали ти казах преди, че трябва да сключим сделка. За да ти помогна аз, ще трябва и ти да ми помогнеш. Като ми дадеш нещо, от което имам нужда.
— Но аз нямам нищо, което да ти дам.
— Съвсем не е така. Имаш себе си.
Майлоу й се усмихваше точно така, както се бе усмихнал преди това на Буцата.
Глава десета
— Искаш да кажеш, че ще ми помагаш само ако се съглася да правя секс с тебе? — попита разярено Джан.
Чувстваше се стресната и измамена. Беше започнала да му вярва заради проявеното привидно съчувствие. Той сви рамене.
— Принудена си да бъдеш реалистка, Джан. В този свят не можеш да получиш нещо срещу нищо. Особено в този свят, горе. Колкото и да те съжалявам, по природа не съм алтруист. Според мен си привлекателна и чаровна и ми се струва, че въпреки твоето потресаващо невежество можеш да станеш чудесна компаньонка. Да ти кажа честно, нужна ми е жена. Но в тези неща съм твърде придирчив. Ти сама разбираш, че едва ли бих пожелал някоя от жените в летящата зоологическа градина тук. — Той въздъхна и продължи. — Хванаха ме преди три години и оттогава имах само няколко съвсем незадоволителни контакта. Имам нужда от нещо друго и мисля, че ти можеш да ми го дадеш.
Тя се дръпна, колкото можа, по-назад върху леглото.
— Значи смяташ да правиш секс с мен дори и аз да не искам — обвини го тя.
— Казваш го прекалено рязко, но всъщност — да…
— Това е изнасилване.
— Не, изобщо не е — възмути се той. — Няма да те принуждавам насила да го правиш. Не може да бъде изнасилване.
— А ти как го наричаш? Казваш ми, че иначе ще ме дадеш на онези животни наоколо, ако не ти позволя да го вкараш в мен.