Той я изгледа хладнокръвно.
— Момиче, уверявам те, че мога да правя нещо повече от клатенето нагоре-надолу. Но пак ти казвам — няма да те взема насила.
— Даже и да не използваш физическо надмощие, това пак си остава изнасилване — настоя тя.
Той прокара ръка по главата си и каза:
— Предлагам ти да го обмислиш само като делово предложение. Трябва да направиш нещо, което не искаш, за да получиш нещо, което ти е нужно.
— Ама, разбира се. Аз ти позволявам да ме изнасилиш, а ти ще ме оставиш да живея. Нали на това му казваш делово предложение?
Той се ядоса.
— Няма да те изнасилвам и да, точно така е, да продаваш тялото си е делово предложение. Нарича се проституция и е една от най-древните професии в този свят. Жени — и мъже също — от незапомнени времена са продавали телата си за пари, за храна и за други блага.
— Ако някой не иска да прави секс с друг, но е принуден, за да оцелее, това си остава изнасилване — каза тя упорито.
— Доста педантично подхождаш — каза й той. — Помисли, например за някоя жена, която иска по-разкошен живот. Ако, за да го постигне, спи с някой мъж, към когото не изпитва никакво влечение, това не е изнасилване, нали?
Джан се намръщи.
— Може би не, но аз казах, „за да оцелее“. Не е същото. Жена, принудена да продава тялото си само за да оцелее, бива изнасилвана от мъжете, възползващи се от нейното положение. Колкото ще пари и храна да й дават те са мръсни изнасилвачи, ясно е като бял ден…
— Не бих казал, че… — той се запъна.
— На мен предлагаш да реша дали ще живея — тя побърза да се възползва от положението, — значи: секс или смърт. Иначе казано — изнасилване.
Той вече я гледаше разярен.
— Наслушах се на вашите догми — отсече той. — Занимаваме се със семантични проблеми и е безсмислено да се препираме повече. Ето и моя ултиматум. Имаш точно една седмица, за да решиш ще приемеш ли предложението ми или не. Ако се съгласиш, ще легнеш с мен доброволно, без приказки за изнасилване или други глупости от Минерва. Ако в края на седмицата не приемеш предложението ми, оттеглям покровителството си и те оставям да се оправяш тук сама. Знаеш какво ще последва. Приемаш ли тези условия?
Джан помълча малко, после каза:
— Наистина ли имам тази седмица, за да реша?
— Да. Обещавам.
— Чудесно тогава. След седмица ще ти кажа.
Тя се облегна на несигурната стена и скръсти ръце. Той като че ли се успокои.
— Това е добре — каза и се усмихна.
Тя не му върна усмивката. Беше решила и с това дойде и спокойствието. Преди да изтече седмицата, вече ще е сложила бомбата там, където ще причини най-страшни разрушения, и Небесният господар ще се сгромоляса от небето.
След неохотното й съгласие да обмисли сексуалното изнудване Майлоу пак стана доброжелателен и поне привидно се стараеше да й направи добро впечатление. Предложи й още една бисквита и я увери, че ще хапнат нещо по-съществено, след като се наспят. После взе тънкия дюшек от леглото и го просна на пода.
— Можеш да спиш на това. Ще ти бъде по-удобно, отколкото на леглото.
Тя му благодари и веднага се опъна на дюшека. Чувстваше се изтощена, но не й се спеше истински. Изглежда, мисълта да заспи я плашеше.
Той стоеше над нея и я гледаше. После каза:
— Можеш да свалиш тази дреха, ако искаш. Няма да ти досаждам. Нали ти обещах.
— По-добре ми е с нея.
Той сви рамене и дръпна свързващата лента на собствената си дреха. Докато я сваляше, Джан хвърли бърз и не особено любопитен поглед към тялото му, после се обърна и затвори очи. Нищо отличително, просто едно мъжко тяло. Вярно, нямаше никакви косми, но пък и мъжете от Минерва не бяха кой знае колко окосмени. Половите му органи изглеждаха нормални, макар че нейните възможности да сравнява опираха само до единствения й контакт със Саймън. Най-странното нещо в тялото на Майлоу беше, че не изглеждаше могъщо. Поне не толкова силно, за да се справи с огромния Буца.
Леглото изскърца под тежестта на Майлоу. През тънките стени още се чуваха приглушени гласове. Някъде по-нататък хлипаше жена. Джан се чудеше дали понякога изключват осветлението, или само го намаляват. И в момента светлината проникваше през стиснатите й клепачи.
Светлината от лампите на тавана почервеня. Минерва отново гореше, пламъците скачаха яростно към небето. Тя чуваше писъци, взривовете на бомбите, отново видя Хелън, която се луташе, стиснала кървавия остатък от ръката си…
Джан отвори очи. Страховете й се сбъдваха — кошмарите от последните два дена я чакаха вътре в главата й. Виденията си пробиваха път, без дори да я чакат да заспи. Ако заспеше, трябваше да изтърпи всичко това отново и отново. Но тя заспиваше. Нямаше как да издържи още дълго въпреки сърбежа по кожата от онази бяла течност. Против волята й очите се затвориха.