Веждите му се повдигнаха.
— Сигурно съдиш от личен опит?
Лицето й изведнъж пламна.
— Това не те засяга.
— Точно обратното е, всичко свързано с тебе вече ме засяга, малка амазонке. Както и да е. Поне ми кажи какво изобщо чувстваше към мъжете в Минерва.
Тя сви рамене.
— Харесвах ги. А баща си обичах.
— Както обичаше майка си ли?
— Ами, не съвсем…
— Каква беше основната разлика между мъжете и жените в Минерва? Не говоря за очевидните физически различия, а за темперамента.
Джан се намръщи.
— Ами, според мен мъжете бяха по… по-обикновени от жените, които познавах. Отношението им към живота понякога ставаше досадно — все весели, доволни, щастливи…
Майлоу се изсмя тържествуващо.
— Това само потвърждава казаното от мен и ни връща към проблема за манипулацията на психическите състояния. Вашите генинженери са били длъжни да повишат дозите на природните „лекарства“ за добро настроение. Така мъжете ви могли да бъдат доволни и от доста промененото си положение в живота. Там, в Минерва, може и да не сте им рязали ташаците, но все едно, че сте ги скопили.
— Поне знам, че бих предпочела да съм с мъж от Минерва, но не и с тебе.
Той й се ухили.
— Значи присъствието ми не те възбужда?
— Нито един мъж в историята на Минерва не се е опитвал да изнасили жена.
— Нима съм те заплашвал с изнасилване?
— Да — произнесе тя ледено.
Усмивката му се превърна в гримаса.
— О, не започвай пак — Той й махна с ръка да става. — Хайде. Трябва да се погрижим за храната. Имаме не повече от час, после ни качват горе и започваме работа.
Тя стана.
— Но каква работа? Надзирателите казаха, че ще бъда стъклоходец. Какво означава това?
— Ще ти кажа, след като хапнем. Не искам да ти секна апетита.
Глава единадесета
— Ако се плашиш, не гледай надолу — каза Майлоу.
— Не мога да се удържа — едва продума Джан, вкопчена с всички сили в парапета. Беше почти толкова зле, колкото в клетката под „Господаря Панглот“. Заедно с неколцина от робите бяха изблъскани в кутия със стъклени стени, издигаща се бавно нагоре между увисналите гънки на огромна пустота, наподобяваща стомаха на гигантско животно.
На Джан й се виеше свят — стъклената кутия и доста тежкият човешки товар се крепяха само на две тънки черни ленти, които не вдъхваха повече доверие от панделки за коса. Джан не разбираше как тези ленти отдавна не са се скъсали. Майлоу кратко и пак неразбрано й обясни, че са направени от изключително здрав материал, който също идвал от небето, но това въобще не я успокои.
— Я се отпусни и се радвай на гледката — подхвърли Майлоу весело. — Трябва да признаеш, че е наистина забележителна. Виждам я вече три години, но все ме впечатлява.
Джан се насили да се огледа. Потрепери. Стените приличаха на жива плът и се гърчеха на бавни вълни.
— Не мога да го проумея. Не виждам какво крепи всичко това. Защо не пада върху ни?
— Вече се опитах да ти обясня — каза Майлоу. — Наоколо има газ. Хелий. Милиони кубически футове хелий. Не можеш да го видиш, прозрачен е като въздуха. Тази газова секция и другите като нея позволяват на „Господаря Панглот“ да лети. Представи си, че си в многократно уголемено детско балонче.
— В какво? — попита тя тъпо.
— О, да. Забравих. Никакви детски балончета. Даже и хвърчилата са забранени. Законът на Небесните господари… — Той се почеса по брадичката. — Добре де, тогава си представи, че си в много голям сапунен мехур. Поне знаеш какво е сапунен мехур, нали?
Тя го изгледа с отвращение.
— Нямаше нужда да питаш. Но това не прилича на сапунен мехур. Те са кръгли.
— И това щеше да е кръгло, ако беше запълнено с достатъчно газ. Но не е, защото ако Небесният господар се вдигне нагоре, налягането на околния въздух намалява и газът в отделните секции се разширява. Напълниш ли секциите с прекалено много газ при малка височина, той ще ги пръсне при издигането. Сега разбра ли?
— Може и да съм разбрала.
Той се усмихна покровителствено и се опита да й разроши косата. Тя се дръпна рязко. Някой от другите роби се изхили, но бързо млъкна, защото той се обърна и го загледа.
Джан каза на Майлоу.
— Не си ли спомняш, че ми даде седмица, за да реша? Обеща да не ме докосваш през тези дни.
— Държа се като приятел, това е всичко — в гласа му имаше обида.
— Ама че приятел си намерих — просъска Джан.
Стъклената кутия наближаваше горния край на газовата секция. Там беше окачено нещо, подобно на преобърнат купол. Щом стигнаха до него, появи се отвор и стъклената клетка влезе вътре. Отворът бе закрит и тогава разтвориха люк в самата тъкан на газовата секция.