— Това е газов шлюз — обясни Майлоу. — За да не се губи прекалено много хелий.
Кутията спря в слабо осветено пространство над секцията. Вратите се плъзнаха встрани.
— Излизайте! — заповяда Бени.
Робите се втурнаха навън. Джан се удивляваше на гледката наоколо. Наситеното със сенчеста сивота пространство между пода и ниския таван сякаш се простираше безкрайно във всички посоки. Бъркотия от опорни конструкции запълваше всичко като паяжини.
— Намираме се между вътрешния и външния корпус — тихо каза Майлоу.
— Стига приказки! — развика се Бени. — Хайде, стъклоходци, вземайте екипировката и се качвайте горе! — Той дойде при Джан. — Можеш да ползваш нещата на Милрой. Хващам се на бас, че вече не му трябват.
Неколцина от робите, тръгнали към редица от дървени шкафчета се разсмяха. Майлоу дръпна Джан и й показа как се отваря едно от тях.
— Какво се е случило с Милрой? — попита тя, докато с неразбиране оглеждаше странната купчина предмети в шкафчето.
— Не внимаваше достатъчно — обясни Майлоу. Той извади ватирана куртка и я подаде на Джан. — Първо това. Ще ти трябва. Там, навън, е доста студено.
Оказа се твърде голяма, но Джан й се зарадва. Дори и в това загадъчно помещение студът хапеше — за разлика от жилищата на робите. Майлоу вадеше и други неща от нейното шкафче.
— Сложи това върху куртката — каза той, подавайки й нещо като кожен хамут.
Тя му позволи да й помогне да се оправи с многото закопчалки, като се опитваше да не усеща ръцете му по тялото си. Не можеше да познае за какво служат металните халки на хамута. Дойде ред на обувките с дебела подметка от подобно на гума вещество, последва чифт кожени ръкавици. Всичко изглеждаше доста износено и миришеше натрапчиво. После Майлоу й даде голяма намотка въже с катарами в краищата. Показа й как да преметне намотката през рамо и да прокара въжето през една от халките. И накрая тя получи пръчка със закачен парцал в единия край.
Не можеше да откъсне поглед от нея. Но това е подочистачка, си каза Джан, невярваща на очите си. И какво ще трябва да прави с нея? Да чисти външните повърхности на небесния господар ли? Самата идея изглеждаше пълен абсурд. Сигурно дъждовете и вятърът са достатъчни за чистотата на корпуса.
— По-бързо, лениви копелета! — изрева Бени някъде измежду останалите роби. — Който се качи последен, ще го цункам с палката!
Джан се сгърчи мислено от спомена за непоносимата болка, когато това нещо я бе докоснало преди. Погледна отчаяно към Майлоу, но той ровеше из шкафчето в края на редицата и бързешком вземаше своите неща. Изтича при него.
— Къде трябва да отиваме?
Той посочи с глава, тя се обърна и съгледа спусната от тавана стълба. Другите вече отиваха към нея. Бени дръпна някакъв лост в основата на стълбата. Във външния корпус се отвори люк и Джан видя ярката слънчева светлина. Вътре нахлу леден въздух. Тя се втурна към стълбата, за да не остане последна, но щом се хванеше, някой от робите се препречваше на пътя й. Обзе я паника. Всичко друго, само да не усети отново действието на тази магическа палка.
Но те успешно й се пречкаха, докато и последният ухилен роб не се качи преди нея. Джан погледна уплашено Бени и осъзна, че Майлоу стои зад нея и я чака да се качи. Тя се закатери облекчено по стъпалата. Огледа се през рамо. Майлоу я следваше. Бени му се зъбеше, но дори не се опита да посегне с палката.
Питаше се дали Майлоу нарочно се е изложил на риск заради нея, или е знаел, че Бени само заплашва. Но в този момент подаде глава над люка и всякакви мисли я напуснаха. Няколко мига се чувстваше така объркана, че замръзна на стъпалото. Някой рязко я тупна по крака и се чу киселият глас на Майлоу:
— Хайде излизай, амазонке. Ще имаш време да разглеждаш. Колкото си искаш и още толкова…
Тя неловко прекрачи и застана до люка, приведена срещу острия вятър. Беше стъпила върху корпуса на въздушния кораб. Ще не ще, трябваше да си припомня това. Корпусът изглеждаше толкова необхватен, че сякаш с магия се бе пренесла в някакъв друг свят. Не можеше да види земята, на всички страни се простираше извитият, чужд изглед на огромното туловище на Небесния господар.
С чувството, че е нищожна и беззащитна, тя се хвана здраво за парапета, опасващ в широк кръг люка. Другите роби не обръщаха внимание на нищо, гръмко си подмятаха шеги сред свистенето на вятъра.
— Внушително е, а? — попита Майлоу, застанал до нея. — Зная как си сега. И аз бях така първия път. Ще свикнеш.
Джан не повярва нито на една дума. Не можеше да си представи той да се е чувствал като нея, нито пък щеше да се освободи от усещането, че е мушица върху този невероятен гладък и блестящ гръб. Вгледа се по-внимателно в повърхността. Покриваха я безбройни плътно напаснати парчета от нещо, наподобяващо стъкло. Спомни си как гледаше Небесния господар от земята и мислеше, че е покрит отгоре с рибени люспи. Попита Майлоу какво представляват.