Тя се вгледа несигурно в объркващо разноцветните му очи.
— Сега какво ще стане?
— Нищо. Надявам се.
Глава дванадесета
Чакаха ги. Другите роби и надзирателите. Майлоу и Джан влязоха в общото помещение и робите се дръпнаха настрани, за да минат напред тримата облечени в черно надзиратели. Бени водеше групата. Другите двама се сториха познати на Джан и тя реши, че ги е виждала в стаите на Гилдмайстора. Бени спря пред Майлоу с ръце на хълбоците. Наказателната палка се люлееше на дясната му китка.
— Та какви игрички си играеш, Майлоу?
— Игрички? — прекалено невинно попита Майлоу.
— С нея — каза Бени, кимайки към Джан. — Дадох я на Буцата. Та как стана, ти да я вземеш?
— Че какво толкова, Буцата ми я даде. Споразумяхме се.
— Лъже мръсникът!
Един от робите излезе напред. Беше сред тримата, които се скараха с Майлоу пред тоалетната.
— Направил е нещо на Буцата, насила го е накарал някак да я даде тая.
Майлоу го изгледа спокойно.
— Нищо не съм му направил. Покажете ми някакъв белег по тялото на Буцата и нека той каже, че аз съм му го направил. — Майлоу се огледа наоколо. — А къде е нашият приятел Буцата? Нека той да ме обвинява, ако има за какво.
— Буцата не ще да излезе от нишата — каза друг роб. — Седи вътре. Пък и кашля кръв.
Майлоу се обърна към Бени и разпери ръце.
— Ето, виждаш ли. Не е чудно Буцата да не се интересува от амазонката. Нещо не му е добре.
Бени гледаше непреклонно Майлоу.
— Значи Буцата ей така дойде при тебе и каза: „Абе, Майлоу, стари друже, що не я вземеш амазонката?“
— Не беше точно така. Аз го помолих. Пазарихме се малко и, както ти казах преди, стигнахме до споразумение.
— Плати ли му за нея?
— Не. Уговорихме се за отплата да му направя някоя и друга услуга.
— Каква услуга?
Майлоу сви рамене.
— Това зависи от Буцата.
Джан не откъсваше очи от лицето на Бени. Ясно се виждаха и подозренията му, и силната неприязън към Майлоу. Но имаше и нещо друго. Предпазливост. Даже намек за страх.
— Ако си я искал — настояваше Бени, — защо нищо не каза още щом я доведох тука, долу?
— Ами още не бях решил — безгрижно отговори Майлоу. — Освен това и да те бях помолил, съмнявам се дали щеше да ми я дадеш. Прав ли съм, Бени?
Бени пусна въпроса покрай ушите си.
— И защо я поиска, а, Майлоу?
Майлоу се обърна, изгледа Джан от главата до петите и маниерно изрече:
— Мисля, че би трябвало да е очевидно, Бени.
Това развесели другите роби, но яростният поглед на Бени бързо прекрати кикота. Когато пак се обърна към Майлоу, Джан усети, че едва сдържа гнева си.
— Майлоу — гласът му чегърташе, — нали знаеш, че дните ти са преброени? Още един път само стъпи накриво и Баниън ще те накара да летиш.
Мнозина от робите промърмориха одобрението си.
— Трудно ми е да повярвам на това — каза Майлоу толкова уверено, че Джан му завидя. — Аз съм твърде ценна придобивка за Баниън, за да ме изхвърли толкова лесно. Върша повече работа от поне трима други стъклоходци. Нито пък съм направил някога нещо нередно. Никога не съм проявил неподчинение към тебе или към другите надзиратели, нито пък съм вдигал скандали с когото и да било от робите. Така ли е?
— Ами просто никога не са те хващали — каза Бени, като се зъбеше още по-напрегнато. — Само дето хората около тебе все се нараняват. И се случва да умират.
— Не мога да се виня за лошия късмет на други хора.
— Разправят, от тебе идвал тоя лош късмет. Разправят, че си магьосник.
Майлоу се изсмя.
— Но, Бени, интелигентен човек като тебе, разбира се, подминава със смях подобни слухове. Ти си Свободен и суеверните дрънканици на робите са под равнището ти, нали?
Този път Бени не знаеше как да отговори. Той изръмжа:
— Дава ти се последен шанс, Майлоу. Запомни го! И добре ще гледам какво правиш.
— Нямам право да крия, но ти можеш да гледаш каквото пожелаеш — каза му Майлоу.
Бени изгрухтя и се обърна.
— О, има още нещо, Бени — започна Майлоу.
Бени пак го погледна.
— Казвай.
— Това означава ли, че мога да задържа амазонката? — попита вежливо Майлоу.
Бени стрелна с очи Джан. Май беше забравил, че целият спор е започнал заради нея. Той се намръщи, после се ухили присмехулно.
— Дадено. Що пък не? Радвай й се, Майлоу. Докато можеш.
След това Бени и другите двама надзиратели разделиха робите на три групи. Джан не се учуди, че тя и Майлоу се оказаха в групата на Бени. Трите групи излязоха от жилищата на робите и тръгнаха, в различни посоки. Преминаването през Небесния господар се стори интересно на Джан, макар че не видя кой знае какво освен голи коридори и тесни спирални стълби. После стигнаха до стъклената кутия и започна кошмарното изкачване в огромната газова секция. Между всичко друго по време на изкачването Майлоу й обясни значението на големия знак до входа на клетката. Изобразяваше пламък, пресечен от черна черта.