— Забранено е да се носи каквото и да е, способно да причини запалване или дори искра, извън долната част на Небесния господар. Тази част е напълно отделена от газовите секции, но оттук нагоре винаги има опасност от изпускане на водород. Само една искра може да причини страхотен взрив.
Изведнъж Джан усети по-силно тежестта на бомбата в джоба си.
— А какво ще стане, ако някой забрави? — попита тя, а клетката пълзеше по тънките въжета както паяк по нишката си. — Искам да кажа, ако забрави, че носи огниво или нещо такова?
— Наказанието е смърт чрез изтезания. Важи и за Аристократите, не само за Свободните и за робите. Ще ти спестя подробностите на екзекуцията. Ти и без това изглеждаш малко позеленяла. Не понасяш ли височината?
— Не — каза Джан и се помъчи да не мисли за бомбата.
Все едно, вече беше късно.
„… И ЗАТОВА ДАЙТЕ СИГНАЛ, ЧЕ СТЕ ГОТОВИ ДА ДАДЕТЕ ТОВА, КОЕТО ПО ПРАВО Е МОЕ. (Щрак!) АКО НЕ СЕ ПОДЧИНИТЕ, ВЪЗМЕЗДИЕТО МИ ЩЕ БЪДЕ НЕЗАБАВНО И УЖАСНО… УЖАСНО… УЖАСНО…“
Познатите думи на „Господаря Панглот“ не звучаха толкова гръмко и усмиряващо, защото Джан ги чуваше от горната част на корпуса. Дълго се беше спускала по извивката, но под нея все още се простираше достатъчно огромна сивота. Затова не виждаше земята точно под Небесния господар и чуваше приглушено заплахите му към поданиците. Много се развълнува, когато научи, че „Господарят Панглот“ спира, за да получи данъка от една селска общност. Надяваше се да е от онези загубили се части от Минерва, за които й разказа Майлоу. Но той рече, че не е така — Минерва се намирала далеч на юг, а те се движели на север.
Джан се чувстваше малко по-уверена, докато търкаше „събирачите на слънце“ с парцала. Вече достатъчно се доверяваше на хамута и въжето, за да работи и с двете ръце. Преди винаги сграбчваше въжето с едната ръка, за да го спре, ако започне свободно да се плъзга през халките, макар че би трябвало блокиращият механизъм да не му позволява това.
Стоеше със здраво опрени в корпуса крака, под наклон около четиридесет градуса, и затова тялото й бе силно назад. Ако погледнеше нагоре, би могла да види как осигурителното въже се скрива зад извивката към далечната кука. На около петнайсетина фута вдясно Майлоу се движеше наравно с нея. Отляво и малко под нея имаше друг роб. Бяха наредени по корпуса в неравна линия и бавно се движеха надолу. Почистваха встрани, доколкото позволяваше въжето, и после го отпускаха, за да стигнат до следващото петно върху корпуса. Робите, които носеха резервоарите с разтворител, бяха слезли по-надолу и пръскаха слънчевите батерии с гадно смърдящата течност.
— Всичко наред ли е? — викна й Майлоу.
Макар че Небесният господар беше спрял, покрай корпуса духаше силен вятър и тя едва го чу.
— Добре съм — извика в отговор, но мускулите на краката, гърба и ръцете вече я боляха.
Опитваше се да пресметне още колко ще продължи това мъчение. Чудеше се и какво става там, долу, и как изглежда общността, която в момента си плащаше данъка на Небесния господар. Майлоу успя само да й каже, че общността е доста голяма и се занимава със селско стопанство. Поглеждайки през рамо, тя виждаше простиращи се в далечината хълмове, поне наглед свободни от пустош. Надяваше се хората от земята да не са замислили нещо от рода на тяхната неуспешна атака срещу Небесния господар. И без да се намира насред някоя битка, фактът, че се мотае в края на тъничко въже, я правеше достатъчно несигурна.
Почисти каквото можа на това място. Време беше да се спусне надолу. Пъхна пръчката под един от ремъците на хамута, хвана здраво въжето с дясната ръка и се подготви да освободи блокиращия механизъм с лявата. Убеждаваше се да не се тревожи. Когато й показваше как работи системата, Майлоу обясняваше, че даже да изпусне въжето, блокировката ще задейства автоматично, щом въжето започне да се движи прекалено бързо през халките.
Тя се освободи и запристъпва бавно с гърба надолу по извивката на корпуса. Отпускаше въжето с по няколко инча наведнъж. Смайваше я ловкостта, с която Майлоу и другите пърхаха по корпуса, но те бяха много по-опитни.
Реши, че се е спуснала достатъчно, затвори блокировката и хвана пръчката с парцала. В този миг съвсем неочакван порив на вятъра я блъсна в корпуса, тя едва не изпусна пръчката, докато се опитваше да предпази лицето си от удар в батериите. И тогава…