— Но защо?
— За да ме засегне. Да ми даде урок.
— Ти ми спаси живота.
— По чудо. За малко да си отидеш.
Наклонът вече намаля до двадесет и пет градуса, Майлоу каза, че е безопасно и може да го пусне. Почти стигнаха до мястото, където въжетата се закачаха за малки метални куки, подаващи се от корпуса. Бени стоеше на десетина крачки от тях с мрачно лице.
Майлоу продължи към него, като още държеше здраво Джан за ръката.
— Хей, Бени, всичко е уредено само за един ден, а? — извика той весело.
Бени бързо проговори:
— Въжето й се скъса. Нищо не можех да направя, нали така?
— О, мисля, че си направил предостатъчно, Бени — каза Майлоу със същия тон.
Той пусна Джан и се наведе над куката, която преди крепеше нейното въже. После приклекна и се вгледа в късото парче от въжето. Вдигна очи към Бени.
— Казах, скъса се — изръмжа Бени. — Нещо друго ли мислиш, а Майлоу?
Майлоу се изправи и отиде при него.
— Съгласен съм, Бени. Скъсало се е. Само че има един проблем, амазонката си е изтървала чистачката. Може би е добра идея да слезеш долу и да я прибереш.
Лицето на Бени загуби цвят. Отстъпи назад и веднага хвана наказателната палка.
— Стой настрана, Майлоу! — изрева той, страхът чупеше гласа му.
Майлоу спря и вдигна ръце.
— Всичко е наред, Бени. Изобщо няма да те докосвам.
— Ти ме заплаши! Чух те! Знаеш наказанието за такива работи! — Бени крещеше с палка, насочена към Майлоу.
— Аз? Да те заплашвам тебе! — Майлоу успя да изрази изумление. — Самата идея за това е абсурдна. Само предложих да се опиташ да възстановиш един загубен инструмент. Нали знаеш как се сърди Гилдмайстор Баниън на такива загуби. Той и без това ще бъде достатъчно раздразнен, че едва не е загубил новата си робиня още първия ден.
Бени свали палката.
— Ще му кажа, че въжето се е скъсало. Той ще ми повярва.
— Разбира се, ще ти повярва — увери го с усмивка Майлоу.
Майлоу влезе в нишата и седна на стола. Погледна Джан, изтегната на леглото и се усмихна самодоволно.
— Говорих с Баниън. Разказах му какво стана. Никак не е доволен.
— И повярва ли ти? — учуди се тя. — Предполагах, че ще приеме каквото му каже Бени.
— Така и направи. Официално. Не може да си позволи да взема страната на робите срещу надзирателите. Не е добре за дисциплината. Но той знае, че въжетата не се късат току-така, а твърде много роби губи по този начин. Стана обичай така да се уреждат сметките между робите и той е бесен. Най-малко пък му трябва и някой от надзирателите да се включи в играта. Не му хареса, че Бени се е опитал да убие ценна робиня — тебе, само за да ми го върне. И нашият приятел Бени ще преживее трудни времена.
— Чудесно — злорадо рече тя.
— А, има още нещо весело за тебе. Буцата умрял през деня, така чух. Изкашлял кило-две кръв и подбелил очи — Майлоу вдигна ръце зад главата си и се облегна назад с безметежно изражение. — Малката приятелска прегръдка трябва да е забила парче от ребро в белия му дроб.
Джан го гледаше, без да каже нищо.
През нощта, след като намалиха осветлението и всичко утихна, Джан лежеше будна на дюшека и се чудеше какво да прави с Майлоу. Дължеше му живота си. Ако не беше хванал някак края на въжето, а тя още не разбираше как е успял да го стигне навреме, сега щеше да лежи мъртва в онзи град — размазана купчина плът и кости. И не само я спаси, той й даде възможност да продължи с плана за унищожаването на Небесния господар. Ако тя беше загинала, край на всяка надежда Минерва да бъде отмъстена, убиецът на нейния град, на семейството и приятелите й да си получи заслуженото.
А това я постави в страшно неловко положение. Вече му дължеше толкова много, че се почувства длъжна да му даде единственото нещо, което искаше от нея — тялото си. Няколко пъти едва не го събуди, за да му каже решението си, но все размисляше. Плашеше се от мисълта за секс с него. Един единствен път се беше любила с мъж преди и това беше Саймън. Стори й се странно и интересно, макар и не изключително, удоволствие. Не се оказа нито болезнено, нито разстройващо. Но познаваше добре Саймън и можеше да контролира положението. В края на краищата, той беше мъж от Минерва. Но сексът с „непроменен“ мъж като Майлоу би могъл да я изненада доста. Представяше си как влиза в нея, може би ще й причинява болка, но тя нищо няма да може да направи. Това я плашеше.
Но още повече я плашеше самият Майлоу. Вярно, спаси живота й, но нещо в него съвсем я объркваше. Спомни си обвиненията на Бени и робите — че е магьосник. Лесно можеше да повярва. Тя погледна към поне наглед заспалия мъж. Нито беше достатъчно едър, нито пък мускулите му впечатляваха, не би трябвало да е способен на всичко, което тя го видя да прави. И как спря падането й… Как буквално смаза Буцата до смърт, само с едно стискане за раменете.