Джан потрепери и се извърна. Не, няма да му предложи тялото си, колкото и да му дължи. Ще трябва да потърси друг начин да му се отплати в оставащото време, преди да изпълни задачата си — да запали „Господаря Панглот“.
Глава тринадесета
Трябваше да напрегне волята си докрай, за да излезе върху корпуса на следващия ден и да довери живота си на тънкото въже, дори и с уверенията на Майлоу, че новият надзирател (Бени го нямаше) не би повторил грешката на Бени. Както чистеше „събирачите на слънце“, страхът едва не я победи на няколко пъти и заплашваше да се превърне в истинска паника. Искаше да затвори очи и да се вкопчи с плач в корпуса, но се насилваше да работи. Длъжна бе да остане при стъклоходците, не можеше да си позволи глезотията да рухне напълно. Стремеше се да опознае напълно горната част на въздушния кораб, особено мрачното пространство между двете му обвивки. На втория ден вече не беше толкова зле, макар че Бени пак се появи. Изглеждаше смазан, лицето му беше отекло и той едва ходеше. Както и да го беше наказал Баниън, явно засега го беше укротил.
На четвъртия ден след злополуката Джан влезе в стъклената кутия възбудена, но уверена в себе си. Беше обмислила своя план докрай. Ако всичко върви добре, тази вечер…
Стъклената кутия, в която се изкачваха този път, не минаваше през центъра на газова секция като първата. Вместо това тя се движеше в пространството между две от секциите.
— Този път пътуваме през една от напречните опорни конструкции — Майлоу посочи преминаващите край тях шестоъгълни метални паяжини. — Те са основният скелет на Небесния господар. Има напречна конструкция между всеки две от газовите секции. Асансьорът е преместен тук, защото и двете съседни секции са пълни с водород. Гилдията на Инженерите се страхува да не изскочи някоя случайна искра от механизма на асансьора.
Новината за водорода наоколо и разтревожи, и зарадва Джан. Това чудесно пасва на плана й, реши тя. Наложи си да не мисли какво ще стане, след като постави бомбата и я задейства. Някъде из дълбините на съзнанието й се мотаеше неясна идея да излезе на корпуса и да избяга, колкото може по-далеч от мястото на запалването, но после всичко ставаше пълен хаос. Знаеше, че не си струва да обмисля шансовете си за оцеляване.
Предишните дни Джан научи доста за Небесния господар. Един от важните факти бе, че почти две трети от огромните газови секции сега са пълни с лесно запалимия водород. Хелън беше права. Майлоу потвърди, че щом загубят хелий, дали от злополука или от неизбежни пролуки, той не може да бъде възстановен, а водородът може да се произвежда от вода. Майлоу й разказа още и за произхода на Небесните господари. Неговата история за онези отдавнашни събития почти по нищо не приличаше на легендите от Минерва. Въпреки упоритата си съпротива, Джан малко по малко разбираше колко дупки има във версията на Минерва за миналото, а Майлоу предлагаше неуязвимо цяло. Тя не искаше да му вярва, но го слушаше с нарастващ интерес.
Според Майлоу Небесните господари отначало били наричани Небесни ангели. Били създадени от Организацията на обединените нации с двойна цел. Трябвало да осигурят евтино и чисто средство за пренасяне на товари между държавите, предимно между онези от по-бедния „трети свят“. Другата им задача била да помагат при природни бедствия. Могли да пренасят големи количества спешна помощ до районите, опустошавани от глад. А при земетресения и наводнения били летящи спасители за жертвата, като предлагали храна и подслон в огромните жилищни помещения.
И затова съвсем естествено в хаоса след Генетичните войни оцелелите се опитали да се укрият от епидемичните вируси и другите заплахи точно в обширните небесни убежища. Но проблемът бил в това, че идеята се пръкнала в главите на твърде много хора и известно време били неизбежни свирепите битки около и във всеки от Небесните ангели. Всяка група искала да го овладее напълно. Два от въздушните кораби били унищожени. Накрая победителите се измъкнали изпод купчините трупове и животът в Небесните ангели потекъл по някакъв установен ред. Но постепенно аварийните запаси във всеки от въздушните кораби се изчерпвали и хората в тях трябвало пак да обърнат погледи към земята. Имали нужда от храна и суровини, затова просто принудили онези, които още преживявали някак долу, да им ги осигуряват. Започнало владичеството на Небесните господари.