Отначало нямало никаква организация. Небесните господари си съперничели за едни и същи селскостопански райони и разгорещените сражения между тези летящи хипопотами станали нещо обичайно. Когато били разрушени още два от Небесните господари, стигнало се до примирие. То било последвано от съвещание на властниците от останалите Небесни господари и светът бил разделен на територии за всеки от въздушните кораби. Наложила се идеята нито един от тях да не напуска определената му територия и оттогава спазвали това правило. Но според Майлоу едва ли щяха да удържат положението още дълго…
— Пустошта вече е господар на света — обясняваше той. — Твърде много от земните общности изнемогват. Когато един Небесен господар открие, че в неговата официално определена територия не са останали достатъчно произвеждащи храна общности, за да задоволява нуждите си, очевидно той ще започне да бракониерства в териториите на други Небесни господари. Биха могли да стигнат и до истинска война.
Изглеждаше доволен от тази перспектива. Тя каза:
— Много е тъпо. Такива са мъжете — продължават да се вкопчват един в друг, а наоколо майката Земя умира. А не могат ли Небесните господари и хората от земята да работят заедно? Поне да опитат да спрат пустошта, преди да е твърде късно?
— Трудно им е да се простят със старите навици — отвърна той. — Небесните хора по традиция смятат земните жители за нещо по-пълноценно от човешки същества. За тях да започнат изведнъж сътрудничество със „земните червеи“ на равноправна основа, би било извращение. Пък и не виждам какво биха могли да сторят Небесните господари за възпиране на пустошта.
— Онези светлини, които изгарят. Лъчите, с които унищожиха нашите ракети. Сигурно могат да ги използват за почистване на завладените от пустош земи?
— Ами да, биха могли — неохотно призна той, — но нали ти казах, лазерните оръжия не са под контрола на небесните хора. Могат да действат само автоматично, и то само срещу неживи заплахи към Небесния господар. — Той се усмихна покровителствено. — Както и да е, защо едно добро малко момиче от Минерва обсъжда ползата от уредите на Мъжката наука, а?
Тя отговори високомерно:
— Ако тези уреди се насочват с цел прочистването на света, сигурно Майката богиня ще си каже, че Мъжете не са безнадеждно пропаднали.
Щом излезе на корпуса, Джан се сблъска с неприятна изненада. Няколко Небесни войни стояха около люка. Всички носеха дългоцевните си пушки и оглеждаха небето. При първа възможност Джан попита Майлоу защо са се появили.
— Хазини — беше отговорът му. — В момента прелитаме над територията на Хазини. За още около денонощие ще сме над нея. Погледни, онова там са гнездата им.
Тя се обърна и видя няколко високи форми да се възвисяват над веригата от приплеснати, погълнати от пустош хълмове. Приличаха на невероятно големи, разкривени стволове на дървета. Невярвайки на очите си, Джан пресметна, че са високи няколкостотин стъпки.
— Какви са тези Хазини? — попита тя, докато закачаше въжето към една от куките.
Трябваше да работят на носа на Небесния господар, от това място имаха великолепен обзор.
— Хазини никога ли не са нападали Минерва? — Майлоу недоумяваше.
— Аз поне не съм чувала такова нещо — извика тя.
— Ясно, ако се е случвало, щеше добре да запомниш. Предполагам, че Минерва е била извън техния обсег. Да знаеш, имали сте късмет. Хазини са генетично създадени машини за убиване, единствено и изцяло. Някога една от големите корпорации ги създала като частна армия. Основния генетичен материал са взели от царството на насекомите. Гадовете имат крила. Повечето не могат да достигнат нашата височина, но са ми казвали, че се срещат и отклонения.
— Олеле — каза тя.
Сега бяха по-близо до „гнездата“ и можеше добре да види фантастичните размери на съоръженията. Встрани се простираха подобия на клони и на нея й се стори, че вижда черни точки, струпани около тях. Тя и Майлоу заедно с останалите „чистачи“ чакаха групата с разтворителя да се отдалечи достатъчно, за да започнат работа. Както винаги, „Господарят Панглот“ беше намалил скоростта, за да улесни различните групи роби, пръснати по корпуса. Но и така въздушният поток, свистящ по носа, беше силничък и Джан трудно се задържаше на крака.
— Значи Небесните войни ни пазят? — подхвърли тя на Майлоу.
Той се изсмя.
— Нас ли? Кой го е грижа за сбирщина роби? Не, войните пазят люковете и другите възможни точки за проникване в корпуса. Би могла да забележиш как и нашият приятел Бени ни е зарязал днес.
Тя погледна през рамо. Надзирателят не се отдалечаваше от групата войни край люка.