— Как мислиш, заплашени ли сме от тези същества? — попита тя.
Отново погледна надолу към земята. Черните точки вече изпълваха въздуха и някои изглеждаха неприятно големи.
— Доста пъти съм работил над територии на Хазини — каза Майлоу, — но нито един даже не е минавал близо до нас. Обаче има слухове как преди Хазини са отмъквали по някой стъклоходец.
— А разумни ли са?
— Ако имаш предвид дали имат самосъзнание, бих казал, не. Но пък зная колко изобретателни са. Програмирани са да правят две неща — да убиват и да се размножават. Създателите им са вградили в тях предостатъчно хитрост, за да се справят чудесно и с двете дейности. Освен това са програмирани да се хранят с почти всичко, могат да преживеят и с най-отровните гъбички. Затова благоденстват в пустошта. Както върви, накрая светът ще представлява пустош и Хазини…
Джан прекара един много неприятен ден, постоянно се оглеждаше за някой Хазини, успял да се издигне до „Господаря Панглот“, но макар че започваше голяма шетня при всяко преминаване над гнездата, никоя от тълпящите се далеч долу черни точки не ги доближаваше. Присъствието на Хазини доста разколеба Джан за плана да задейства запалителната бомба точно тази нощ. Но си каза, че просто се опитва да отложи момента, от който връщане назад няма. Нали искаше гибелта на „Господаря Панглот“ и всички негови обитатели, имаше ли значение как точно ще умрат небесните хора? Все едно е дали ще ги убие огънят, падането на земята или ще станат жертва на Хазини. Не можеше да си позволи колебания, дори и Хазини да унищожат напълно и без това нищожния й шанс да оцелее. Нямаше избор — ще го направи тази вечер.
Работата беше толкова тежка, че в края на дългата смяна тялото на Джан напомняше сноп сгърчени от болка въжета. През мимолетната почивка в средата на деня тя сподели с Майлоу колко глупави са небесните хора, щом не използват шимпанзетата за почистване на батериите.
— От тях биха излезли чудесни стъклоходци — каза тя, седнала до Майлоу. — Пък и щяха да работят къде по-бързо от нас.
— Вярно — промърмори той. — Но небесните хора никога не използват „изкривени“ животни. Противоречи на тяхната религия. Смятат ги за нечисти, за белязани. Още един „културен отпадък“ от времето на Генетичните войни. Не само вие в Минерва сте си втълпили чудати идеи за Старата наука.
Тя преглътна насмешката. Беше изтощена и нямаше сили да се ядосва.
— Така е, не използвахме Старата наука, но нямаше забрана да си служим с животните. Не е тяхна вината, че са били променени. Преди, много отдавна, сме имали всякакви видове животни в Минерва, но към времето на моето раждане са останали само шимпанзетата. На всички други не могли да разчитат. Даже и на мъжките шимпанзета не можехме да вярваме. След определена възраст се налагаше да ги затваряме в клетки.
— Интересно — каза той. — Но можеше да се очаква. Генетичните инженери по никакъв начин не са могли да вградят дълготрайна стабилност в изкуствено създадените хромозоми. Мутациите са неизбежни, „бръмбарчетата“ вече пълзят из програмите. Ще се появяват все повече случаи на атавизъм. Като тебе.
— Като мен ли? — учуди се тя.
— Разбира се. Ти си необичайно малка за жена от Минерва. Очевиден случай на атавизъм. О, сигурен съм, че във всичко освен в ръста, ти си генетично здрава жителка на Минерва. Имаш типичното телосложение и черти. Силно тяло с дълги крака, малки гърди, развита мускулатура, мургава кожа и много привлекателно лице. Може би е засегнат само генетичният материал, регулиращ твоя ръст, но би ми било интересно да видя твоите деца от мъж с произход не от Минерва.
Клиничната оценка за тялото й я раздразни, макар че донякъде се поласка от „много привлекателното лице“. Но я заболя от споменаването на деца. „Никога няма да ми се случи, помисли тя навъсено — след тази вечер нищо няма да ми се случва.“
Между люка и мястото, където ги чакаше стъклената клетка, за да ги свали надолу, имаше доста път, а това се оказа удобно за плановете на Джан. Тя изостана зад проточилата се в колона група роби, докато се промъкваха през плетениците между двата корпуса. Майлоу й беше казал, че теснотията и хаосът в „Господаря Панглот“ са създавани от поколенията небесни хора.
— Година след година са правили все по-груби поправки и какви ли не промени. Превърнали са товарните помещения в жилища. Съмнявам се дали някой от проектантите на първоначалните Небесни Ангели би познал вътрешността на Небесните господари.
Джан се възползва от своя шанс. Скри се зад една наклонена подпора, после бързо потъна в сигурността на сенките наоколо. Стъпваше колкото може по-тихо, искаше да се отдалечи достатъчно от другите, преди да открият отсъствието й. Най-много се боеше от Майлоу. Уверена бе — той пръв ще забележи, че я няма и ще бъде най-усърдният в претърсването.