Джан се завъртя по корем, протегна ръце към един прът и се опита да се издърпа на свобода, но чудовището стискаше още по-силно и накрая тя почти чу пукането на костите си. Пищеше, докато почти изпадна в безсъзнание от болката.
„Колко секунди остават?“
Съществото я хвърли пак по гръб и я придърпа към себе си, въпреки че не спираше тръскането на главата си и човъркането с крайниците. Джан не можеше да види бомбата в тръбата. Надяваше се Хазини да я е всмукал навътре. Но ще избухне ли навреме, за да я спаси? Чу се звук като от мощно приглушено изпърдяване. Цялото тяло на Хазини се разтърси в конвулсия и се вцепени. Дим заизлиза от устата му и от досега скрити отвърстия на тялото. „Ииииии!“ проскърца умиращият и може би вече мъртъв Хазини толкова пронизително, че ухото едва възприемаше звука.
Живите клещи пуснаха глезена на Джан. Тя започна да отпълзява по гръб по-далеч от съществото. Не беше достатъчно бърза. Лапата, стискала допреди малко глезена й, се стрелна надолу и раздра тялото й от гърлото до корема. После обвитият в дим Хазини се стовари по гръб с гръмък трясък.
Джан като че отведнъж падна в ледена вода. Опита се да седне, но видя ужасната рана и се отпусна на коравия под. Обгърна се с ръце с надежда да опази тялото си от разпадане на парчета.
Когато черната забрава се спусна върху съзнанието й, беше добре дошла.
Глава четиринадесета
В собствените си очи Джан изглеждаше смешна и не се поколеба да го каже на глас.
— Глупости говориш! — провикна се Мари Ан с дразнещо пискливия си глас. — Изглеждаш абсолютно прекрасна! — После добави малко по-умерено. — Като преценим всичко накуп.
„Всичко накуп“, помисли си Джан кисело, означава, че за една изродена амазонка, да не споменаваме и белязания „земен червей“, изглеждаше приемливо. Макар че не би използвала думата „приемлив“, за да опише външния си вид в момента. Още разглеждаше отразената си в огледалото фигура. Харесваше й само чудесният тъмносин цвят на роклята. Но самата рокля беше твърде чудновата, както и кройката й. От различните стягащи приспособления, за които настоя Мари Ан, талията й стана нелепо тънка. Надолу роклята се издуваше над бедрата в нещо като камбана, стигаща до пода.
И ако беше напълно скрита от кръста надолу, положението нагоре бе почти обратното. Плътно прилягащият плат беше изрязан отпред в дълбока извивка, откриваща гърдите й до зърната. Но даже със сутиена, скроен да повдига гърдите нагоре, по никакъв начин не можеше да се сравнява с невероятните млечни жлези, демонстрирани от стоящата до нея Мари Ан. Според Джан тези хора определено страдаха от идиотско влечение към огромните гърди.
Странната гледка се допълваше от надутите ръкави на роклята, черната лентичка на врата, бялата пудра по лицето, червеното багрило по устните и инкрустираната със скъпоценни камъни тиара върху косата. Мари Ан оглеждаше своето творение с доволна усмивка.
— И собствената ти майка не би те познала — увери тя Джан.
— Ако майка ми ме видеше, щеше просто да ме посече със сабята си — каза Джан мрачно.
— Ооо, не говори така! — извика Мари Ан, явно шокирана. — Трябва да забравиш този ужасен начин на живот, с който си свикнала като амазонка. Той вече е минало за тебе. По-добре мисли за бъдещето си с нас. Отсега твоят живот ще бъде съвсем различен.
— Сигурна съм в това — меко каза Джан.
Отново изпитваше усещането, че ситуацията не е истинска, може би сънуваше. Често й се случваше през последното денонощие, откакто я доведоха в обитаваната от Аристократите част на „Господаря Панглот“. Всъщност всичко изглеждаше нереално, още от момента, в който дойде на себе си след сблъсъка с Хазини. Погледна разголените си гърди. Белегът беше избледнял до тънка бяла линия. Следите от грубите шевове също почти не се забелязваха. Но може би все пак тя е мъртва. Може би това е сън, пратен й от Майката богиня в преддверието на рая. Ястията, ароматните вани, разкошното легло — наистина й се струваше, че е в рая.
— Още ли съм жива? — прошепна изненадата си, когато за първи път отвори очи и видя Майлоу, надвесен над нея.
— Едва отърва кожата, малка амазонке — каза той усмихнато. — Членовете на Гилдията на Медиците в „Панглот“ не се различават много от касапи, ама поне още могат да зашиват рани, даже толкова дълги като твоята. Нямаш увреждания на вътрешните органи. Но загубата на кръв и шокът почти те бяха убили. Най-лошото мина. С твоите възможности за възстановяване ще се справиш. И даже няма да можеш да показваш белег от цялата тази история.
Джан промърмори:
— Майката богиня е с мен.
После потъна в дълбок сън.