При следващото събуждане Майлоу я накара да пийне няколко глътки вода от манерката. Тя започна да различава заобикалящите я неща. Лежеше в нишата. Опита се да вдигне глава, за да види какво става с тялото й, но беше твърде слаба.
— Не усещам… болка — прошепна тя.
Майлоу й показа приспособление, което тя позна. Хиподермична игла. В болницата на Минерва също имаше останали от тях.
— Инжектирах ти хормон, който стимулира отделянето на обезболяващи вещества в организма. Доста ми струваше да се сдобия с него. Един Свободен от селото си е уредил пряк достъп до аптеката на Аристократите.
— Благодаря ти…
— Моя мила малка амазонке, не смесвай щедростта ми с човеколюбието — той пак се хилеше. — Спомни си за нашето споразумение. Почти колкото тебе желая твоето младо тяло да се върне в нормалното си състояние.
Тя почти успя да се усмихне.
— Имаш ли достатъчно сили да ми кажеш какво се случи? — попита той.
— Загубих се… — шепнеше тя. — Обикалях… часове. После видях… Хазини. Подгони ме. Раздра ме… Мислех, че ме сряза на две парчета…
Не можеше да продължи. Майлоу прокара пръсти по несъществуващата си коса и загледа мълчаливо. После каза:
— Знаеш ли, че стана героиня? Всички смятат, че си се сблъскала с Хазини, отнела си му онази горелка от Старата наука и си го изгорила с нея.
Тя повдигна вежди.
— Каква горелка?…
— Приспособлението, с което е прорязал външния корпус и почти прегорил и вътрешния, когато си му попречила. Вече си имат теория — от гнездо на Хазини са подбрали този с най-силните криле, дали са му горелката, намерена вероятно в някоя стара развалина и са му казали да пробие една-две газови секции. „Панглот“ би загубил височина и би се оказал в обсега на останалите хазини. Най-неприятното в цялата история е, че съществото не е знаело за водорода в секцията, която се канело да пробие. Щеше да бъде страховита изненада за Хазини, когато вместо „Панглот“ върху гнездата им се стовареше огромно огнено кълбо.
Той неочаквано сграбчи рамото й, от очите му лъхаше студ.
— Но аз зная какво всъщност се е случило там горе. И зная ти какво си смятала да направиш. Онази нощ ти и Хазини май сте искали едно и също — гласът му беше суров.
— Какво… искаш да кажеш?
— Много добре разбираш. Говоря за твоята безценна реликва от Минерва, онзи „символ на властта“, дето трябваше да защитаваш дори с цената на живота си. Май си го загубила някъде.
— Така ли… — трудно й беше да мисли.
Искаше отново да потъне в сън.
— Я стига си се преструвала. Този предмет веднага ми се стори подозрителен, но ти се доверих. И за отплата реши да ме превърнеш във въглен заедно с всички други, като възпламениш бомбата. Вие от Минерва можете да дадете един-два урока по жестокост на тези тук, в Небесния господар.
— Не… не… — протестира тя едва-едва, опита се да поклати глава отрицателно. — Не можах да го направя… не можах. Отказах се…
Той се взираше в очите й. Накрая заговори:
— Предполагам, че казваш истината — изражението му се смекчи. — И щом си се отказала да изпълниш мисията си, налетяла си на Хазини. Сигурно си използвала бомбата, за да го убиеш. Абсурдна идея е да отнемеш горелката от Хазини в пълната му сила и да я използваш срещу него.
— Ами да… — тя му разказа какво е направила.
Той пак се засмя.
— Значи направо в смукалото му, а? Доста ловка си била. Ако те беше засмукал с това нещо, щеше да те обърне с хастара навън. За Хазини човешката кръв е деликатес.
— А те… ще намерят ли парчета… от бомбата? — попита тя.
— Не се тревожи. Никой не е възнамерявал да прави аутопсия на гадината. Очевидно е била изгорена до смърт, а горелката се търкаляла наоколо. Когато войните довтасали след твоите крясъци, стигнали до натрапващия се извод, че ти си го победила. Изхвърлили тялото на Хазини и никой друг не би могъл да научи истината.
— Добре… — промърмори тя.
Не можеше да задържи очите си отворени.
— Спи — каза той и тя се подчини.
Някой почука на вратата зад розовите драперии, покриващи стените и тавана.
— Да? — обади се Мари Ан.
Сирай, прислужницата на Мари Ан, влезе в гардеробната през пролуката в драпериите. И Сирай като Джан беше освободена робиня, затова имаше същия татуиран кръг около черната звездичка на бузата. Макар и бивша робиня, Сирай не беше и Свободна. Мари Ан каза, че била Крепостна и Джан прие това като само още едно от названията за робиня. Но имаше и разлика — да бъдеш робиня при Аристократите беше за предпочитане пред същото положение, където и да е другаде в Небесния господар. Тя хареса Сирай от пръв поглед. Прислужницата беше стройно момиче с много светла коса и красиви зелени очи. Лицето й излъчваше ум и чувствителност, две качества твърде редки според Джан на борда на въздушния кораб. Но признаваше пред себе си, че Мари Ан също й е симпатична въпреки явната си глупост.