Когато Джан, Мажид и Мари Ан спряха пред възвишението, Принц Каспар и неговата майка станаха. И двамата бяха облечени в черно, нарушено само от белите яка и маншети на принца и кърваво червения камък между гърдите на лейди Джейн. Принцът вдигна ръце и ръкопляскането спря отведнъж. Той погледна надолу към Джан и се усмихна. Беше хубава усмивка и докосна нещо в душата й. Тя също му се усмихна. В този момент пръстът на Мажид я мушна остро в гърба и тя си спомни какво очакват от нея. Неловко коленичи и склони глава, както я научи Мари Ан. Принц Каспар каза:
— Джан Дорвин от Минерва, всички тук ти дължим голяма благодарност. Ако не беше твоята храбра съпротива срещу промъкналия се Хазини, „Господарят Панглот“ сигурно щеше да загине. — Той говореше меко, но отчетливо. — И затова ние с удоволствие ти прощаваме всички минали грехове срещу нас и ти даряваме свободата и почетното положение на Аристократка. Ти ще ползваш всички наши права и привилегии, с изключение на едно — не можеш да влезеш чрез брак в семейство на Аристократи. Добре дошла, Джан Дорвин. Благодарим ти.
— Аз Ви благодаря, Ваше Височество — каза Джан, колкото можа искрено.
Принц Каспар вдигна ръце и ръкоплясканията гръмнаха отново. Джан пак коленичи и склони глава. Опитваше се да преглътне сълзите. Изпитваше само срам. "Прости ми, Майко богиньо, молеше се тя. Не го направих нарочно. Не исках да спасявам „Господаря Панглот!“
Докато представяха Джан, Майлоу лежеше в нишата и сънуваше…
Бронираният флипер кацна на покрития с чакъл двор пред внушителната къща на Каген. Той излезе и един двукрак кибероид спря, за да го огледа. Удовлетворен, продължи патрулната обиколка на стената. Каген изтърча от къщата, придружен от клониран войн с безизразно лице. Очевидно беше твърде възбуден. Майлоу следеше приближаването му с перверзно удоволствие. Каген беше преобразувал и себе си до такава степен, че нищо не напомняше предишния му облик. Но походката му го издаваше. Все още се клатеше като предишния дебелак. Гъвкав строен дебелак.
— Радвам се, че можа да дойдеш, Хейз. Няма да останеш разочарован! — каза той, стискайки ръката на Майлоу. — Ела да видиш…
— Не вярвах да постигна успех — каза Каген задъхано, докато влизаха през широката врата. — Изгубих първите три зародиша в процеса на ускоряване на развитието. Но успях с номер четири. Онези, с белите престилки, една седмица не изтрезняха от радост.
Каген заведе Майлоу в мазето. Стигнаха до метална врата, пазена от друг клониран войн. Каген притисна дланта си върху биоключалката и вратата се плъзна встрани. Вътре беше тъмно.
— Тя не обича светлината — обясни домакинът.
В процеждащата се светлина от коридора Майлоу забеляза очертанията на фигура, седяща на леглото. Жена, при това съвсем обикновена наглед. Две ръце, два крака, една глава…
В този миг Каген включи осветлението. Жената, по-точно момичето, извика и закри очите си с ръка. Майлоу я зяпна.
— Уникална е, нали? Експонат за колекцията на истински ценител — каза Каген гордо.
Кожата й беше прозрачна. Под нея ясно се виждаха пулсиращите вени и артерии, пластовете подкожна мазнина, мускулните влакна…
— Момиче, дръпни си ръката и погледни насам! — заповяда Каген.
Тя се подчини с нежелание. Уплашени очи гледаха през прозрачните клепачи. Две зелени езера живот надничаха от сякаш одраната глава. Каген се обърна към Майлоу:
— Е, какво ще кажеш за нея?
Майлоу се събуди и седна на леглото. Стисна главата си в ръце и простена. После се наведе и повърна върху чистия под на нишата.
Джан си отдъхна, когато възбудено бърборещата Мари Ан най-накрая й пожела лека нощ и я остави сама в спалнята. Тя свали и останалото бельо. Мари Ан й беше помогнала да се освободи от нещото, наричано „корсет“. После надяна робата, ушита от невиждано тънък плат. С уморена въздишка Джан седна на мекото легло и зарея поглед към беззвездната нощ, надничаща през единствения прозорец. Представянето пред двора я изтощи. Да се усмихва и да се държи учтиво с Аристократите, докато вътрешният й глас неспирно напомняше: „Това са хората, които убиха майка ти, баща ти, всички твои приятели… тези хора унищожиха Минерва!“ Но аз нямах избор, казваше си тя. Трябва да направя каквото ми каза Майлоу и да се възползвам от положението си. Той има план.
Тя се ужаси онзи ден, когато се събуди и откри грамадния Гилдмайстор в нишата на Майлоу. Отпърво помисли, че е насаме с този урод и очакваше най-лошото, но после видя зад него Майлоу и един от надзирателите. Уплаши се да не би Баниън да я отведе със себе си, но той беше само изпълнител на заповед. Заповед от Аристократите. Надуто й каза, че господарят Панглот милостиво е решил да я възнагради за героизма и ще й върне свободата. Когато здравето й се подобри, ще я отведат в апартамента на висшия камерхер Принц Мажид, където засега ще намери своя нов дом. После Баниън я потупа по бузата и рече със съжаление: