Сирай примига объркано.
— Нали се съгласихме да не говорим за това повече.
— Ти заговори за сексуалните ми предпочитания, не аз — каза Джан.
От онази нощ след представянето й пред двора, Сирай не спеше с нея. Каза твърдо, че сексуалната им връзка свършва с тази единствена нощ. Направила го от приятелски чувства, но ако могла да избира, Сирай предпочитала да не спи с жени. Позволяваше на Джан да я докосва, да я прегръща, даже да я целува. Но нищо повече. И оттогава Джан се измъчваше от безрадостния си живот.
— Бих искала пак да помислиш, Сирай — примоли се Джан. — Ако хората се обичат, какво значение има от кой пол са. А аз те обичам!
Сирай явно се чувстваше неловко.
— Моля те, Джан, не говори така. Всъщност ти не ме обичаш. Всичко е, защото съм първата ти истинска приятелка, откакто си в „Господаря Панглот“. И защото си от Минерва, и си млада. Да, завладяла те е страстта, но това не е истинска любов.
— Мисля, че аз най-добре познавам чувствата си — каза без колебание Джан.
— Никой не познава най-добре собствените си чувства.
Джан простена приглушено.
— Такива неща чувам от Майлоу.
Сирай направи обичайната гримаса при споменаването на името му.
— Ако ме обичаше, щеше да се вслушаш в съвета ми за това изчадие…
— Не променяй темата — каза Джан припряно.
Твърде добре знаеше как се отнася Сирай към Майлоу. Спомни си, че когато й преразказа историята на Майлоу, Сирай не искаше да повярва на ушите си.
— Казал ти е, че идва от Марс!
— Да. И звучеше твърде убедително.
— И ти му вярваш, че е от друга раса, от външния космос? — Сирай избухна в смях.
— А, не бих се учудила и на това, но той твърди, че е човек. Имало колония на Марс, така ми каза. Била създадена преди Генетичните войни и там бил роден.
Сирай изкриви лицето си.
— Чувала съм истории за тази колония и за обитаемите станции в пространството, но би трябвало без подкрепата на Земята да са измрели преди много години.
— Но пък според Майлоу колонията на Марс все още процъфтявала.
Сирай не се отказваше от недоверието си.
— А как е стигнал до Земята? И с какво?
— Долетял е в космически кораб, който се разбил в морето. Но не казва защо.
Сирай клатеше глава.
— Интересно, на нас не разказа тези врели-некипели за Марс? Защо ни е лъгал, че идва от друг морски комплекс?
— Имал си бил причини.
— О да, обзалагам се. Джан, не разбирам защо си толкова лековерна. Знаеш колко те е лъгал досега. И сега пак му вярваш с желание. Охотно участваш в някакъв налудничав и страшно опасен план за машинариите в командния пункт?
Раздразнена, Джан каза:
— Не виждаш ли, че нямам избор? Принудена съм пак да му се доверя! Обеща ми отмъщение срещу „Господаря Панглот“! Няма да се успокоя, докато не го постигна!
— Но ти ми разказа, че когато си имала възможността да разрушиш „Господаря Панглот“, не си могла да се решиш. Аз, разбира се, не мога да се оплача от това, но какво те кара да мислиш, че ще имаш сили, ако Майлоу ти даде втора възможност?
Джан разтърси глава.
— Но той не говори за разрушаване на въздушния кораб, а за овладяването му по някакъв начин.
— Но не ти казва как?
— Не — призна Джан. — Още не.
Сирай я погледна отчаяно.
— Вече си мисля, че първото ти впечатление от Майлоу е било вярно. Той е магьосник. Поне е омагьосал здравия ти разум.
Оттогава не се случи нищо, което да промени мнението на Сирай за Майлоу, нито пък за обвързването на Джан с него. Джан се отказа да спори с нея.
— Говорим за нас, не за Майлоу — отбеляза тя.
— Не, вече не говорим за това — каза Сирай непреклонно. Тя стана. — Когато принцът приключи ритуалната закуска с любимата си майка, ще очаква да те намери облечена и готова. Хайде, ще ти приготвя банята. И докато си вътре, ще ти донеса нещо за ядене.
Джан я погледна и въздъхна.
Вратите на асансьора се плъзнаха встрани и Принц Каспар влезе в командния пункт. Джан го последва, като спазваше задължителните няколко стъпки разстояние. Дванадесетте Инженери в помещението стояха вдървено неподвижни. Когато принцът седна на трона си, издигнат в задния край на залата, те вдигнаха за приветствие десните си ръце със свити юмруци. Джан се изправи до трона, с ръка на облегалката, а Далуин остана до вратата на асансьора.
— Заемете се с работата си — каза Каспар на Инженерите и те веднага се отпуснаха и се обърнаха към своите прибори. Гормън, Главният инженер, дойде при трона. Беше дребничък и с приветливо лице, което нищо не изразяваше. Както обикновено, сивата му униформа с черната емблема на гилдията — светкавица пресичаща кръг, беше добре изгладена. На врата му беше окачен бинокъл.