— Защо гъбичките никога не нападат камшичните дървета? — попита Джан, докато заобикаляха отдалеч.
— Казах ти вече, това не са истински дървета. И са проектирани да умират крайно трудно. Претъпкани са с токсини. Смъртоносни са даже за най-издръжливите гъбички.
Към обяд спряха да си отдъхнат. Джан охотно се опъна на земята. Беше изтощена да си пробива път през гъбичките, мускулите й отказваха да работят. И горещината трудно се понасяше. Буреносните облаци от отминалата нощ изчезнаха, слънцето безпрепятствено изгаряше поразената от пустош земя.
— Майко богиньо… каква смрад… — изпъшка Джан.
Не беше само от гъбичките, не издържаше и своята миризма. Втвърдените от лигоч дрехи станаха нетърпими под слънцето, би дала какво ли не за една баня. Жадуваше за ваната в „Господаря Панглот“ и злобно се укоряваше за тази слабост.
Вече я мъчеше и жаждата. Измъкна своята бутилка с вода. Искаше да изпие само глътка или две, но преди да се усети, в бутилката нищо не остана. Тя въздъхна мълчаливо. Как ще изкара два-три дни път без вода? Стрелна с очи Майлоу, който се излежаваше по гръб. Дали би споделил остатъка от водата си с нея? По-добре да не го пита засега.
След десетина минути Джан започна да се унася.
Знаеше колко е страшно сред тази пустош, но нали Майлоу би я предупредил, ако се появи някаква опасност.
Чу звук и веднага широко отвори очи. Вслушваше се напрегнато. Ето го пак! Най-малко това би очаквала.
Плясък!
Тя стана.
— Майлоу, чу ли това?
Той не отговори. Погледна го, май беше заспал. Чудесно. Сама ще се справи. Ще бъде добре, ако се върне и каже, че е намерила прясна вода. Би могла да заличи спомена от глупавото си държане през нощта.
Тя тихо се размърда. Отново се чу плясък. Идваше някъде отляво. Запристъпва натам. За всеки случай измъкна късия меч…
Измина петдесетина крачки и изведнъж задушаващото струпване на гниещи дървета и гъбични израстъци свърши, намери се сред открито пространство. В средата имаше езерце, почти кръгло беше и Джан се зачуди дали не е изкуствено.
Какъвто и да беше произходът му, стори й се великолепно. С всяка крачка напред се засилваше желанието да хвърли дрехите си и да се пльосне върху огледалната повърхност.
Джан замръзна. Нищо не смущаваше спокойствието на езерцето, в него нито влизаше, нито излизаше поток. Какво беше предизвикало звука? Вдигна меча и се огледа. Нямаше признаци на живот наоколо. Пак премести погледа си към езерото и тръгна много по-предпазливо. На повърхността изскочи голям мехур и се пукна звучно. Тя веднага се успокои. Намери решението на загадката.
Но пък откъде идваха мехурите? Газове ли имаше? Може би излизаха от дъното? Или във водата гниеше някаква растителност? Застана на брега и се вгледа във водата. Изглеждаше дълбока, брегът се спускаше стръмно надолу. Джан смръщи вежди. Как можеше да разбере дали водата става за пиене? Изглеждаше толкова примамлива…
Отпусна се на едно коляно, загреба със свободната си ръка. Учудващо студена вода. Опита я внимателно с върха на езика, жабурна малка глътка в устата си. Обикновена вода. Би могла да рискува няколко глътки.
Стресна я още по-шумен плясък. В средата на езерото се появи глава. Оцветена в тъмнозелено, приличаше на жабешка. Изведнъж се ухили. Джан подскочи и се втурна да бяга, но устата се отвори и с неочаквана скорост изстреля дълъг език. Краят му се уви около левия крак на Джан, преди тя да осъзнае какво става. От мощното дръпване загуби равновесие, езикът неумолимо я повлече към брега на езерцето.
Тя слепешката размаха сабята си. Острието срещна нещо, разсече го и внезапно влаченето спря. Джан трескаво запълзя далеч от брега. Огледа се през рамо — главата беше изчезнала, но водата сякаш кипеше. Побягна. В същия миг водата като че се взриви. Съществото бе изскочило от езерцето. Беше огромно, имаше могъщи задни крака. Видя как мускулите се напрегнаха за нов скок…
Знаеше, че няма да се спаси. Съществото прелетя почти над главата й, шумно се приземи на пет крачки пред нея. Извъртя се, докато Джан спря с усилие.
Изглеждаше страховито, даже приклекнало се извисяваше над нея. Голямата уста се отвори. По ъгълчетата й се стичаше кръв.
— Много си хитра, а? — изръмжа гигантската жаба. — Причини ми болка. Сега ще ми трябват седмици да възстановя тези четири фута от езика…