Самолетът се отлепи от земята и се понесе над каменните стени и смарагдовозелените огради от жив плет нагоре в небето, което бе поразително същото като това у дома. Летяхме двайсетина минути, Били Риърдън демонстрираше характера на своя самолет, така както прави всеки пилот във всяка страна. Два пъти приземих самолета и тези приземявания бяха сред най-лошите, които някога бях правил, но Били тактично се опита да ме извини за това, надявайки се, че аз ще му повярвам.
— Трябва ти поне час, за да свикнеш с него. Двигателят блокира, когато намалиш скоростта до 28 мили в час — приземяваш го и чуваш внезапен силен шум.
Харесах Били Риърдън заради тези негови думи.
Дни по-късно отидох на вечеря в къщата на Джон Хътчинсън — англичанин, пилотириращ ВАС-111s за компанията Еър Лингус, собственик на Моrапе Parasol от 1930, самолет, който бе ремонтирал една година. По стените на къщата му бяха окачени снимки на самолети, точно както у дома; по рафтовете бяха подредени книги за авиация, такива, каквито имах и аз.
След вечерята той каза:
— Нека да ти покажа… най-красивия… — и на колене и лакти залази под дивана във всекидневната, опитвайки се да измъкне оттам нещо много тежко. Това беше черен стоманен цилиндър от двигател Salmsonc, принадлежал на Моrапе с 230 конски сили.
— Не е ли хубав?
Цилиндърът блестеше като печатарско мастило, а охлаждащите перки събираха в себе си проникналата в стаята светлина.
На колко хора би могъл да покаже това, на кого би могъл да признае, че държи част от стар двигател под канапето си. Вероятно само на някой свой съгражданин-летец. Бях поласкан от оказаната ми чест.
— О, наистина красив цилиндър, Джон. Разкошен. А това какво е? Три дупки за свещи?
— Не, това е за пусковия електрод…
Седмица по-късно се запознах с друг пилот на Еър Лингус, който държеше своя Tiger Moth на същата осеяна с овце зелена ливада, от която отлетях. Гласът на Роджър Кели, като изключим дъблинския акцент, звучеше като гласовете, които чувах все по-често през последните няколко години.
— Фактът, че върху разрешителното ти за летене има печат от Гражданската авиация не означава, че си станал по-добър пилот — каза той. — Един ден тези пилоти, които летят само за пари, ще изгубят всичко — при инцидент със самолета и поражения в кабината, ако останат само с лост и щурвал в ръка, те няма да знаят какво да правят.
Миг след това добави:
— Когато оборудват с радиовръзка моя Moth, ще се откажа от летенето.
Тогава разбрах, че летецът, напуснал границите на своята страна, не се чувства чужденец, където и да се намира. В която и част на света да попадне, за него винаги има шанс да намери цилиндър за двигатал, скрит под нечий диван; както и да открие друг летец, който го е сложил там и смята, че това е най-красивото нещо на света.
Спален чувал на стойност от 71 000 долара
Това беше най-обикновен полет, трябваше да доставя Чесна Супер Скаймастър от фабриката до дистрибутора в Сан Франциско. Едва ли можех да преживея нещо вълнуващо по време на такъв рутинен полет. По-интересните неща се случиха на земята.
Скаймастер и аз се приземихме в Албакърки късно вечерта и се насочихме към далечния западен край на полето, където ни очакваше дистрибуторът на самолета. Влязох в новия терминал, за да изям една супа и пакет бисквити и около полунощ се върнах при самолета.
Понякога проигравах, когато пилотирах самолет, с който не летях често, претендирах, че единствено аз съм пилотът, който бих очаквал да видя зад руля на машината. В този полет бях само изпълнител на поръчката за транспортирането на самолета. Крачех обратно по пистата към моя самолет — като стъпвах тежко един сериозен делови пилот: малко куфарче с документи, черна чанта, пълна с карти, схеми, диаграми — знаете за какво говоря. Това бях аз — крачещият към самолета мъж в полунощ, самоуверен и спокоен, който си спомни, че трябва да се информира за времето, въпреки че щеше да излети чак на сутринта.
Но както си вървях по моя път, прекосявайки летището, в момента, в който стъпих на площта, предназначена за паркиране, заобикаляйки ниската ограда, съзрях силуета на Скаймастер, осветен от голям прожектор… безмълвните опашки-близнаци, напомнящи перки на акула, и почернелият ситен сняг по корпуса блеснаха под светлината. Изведнъж усетих привързаността си към тази машина и това силно ме развълнува.