Не зная дали щях да направя това, ако аз пилотирах. Беше твърде романтично и дръзко да атакуваш целта си веднага след като прекъснеш връзката си с теглещия те самолет. Ако не успееш, ако ямата те завлече и те удари в земята, ти си мъртъв, вън си от играта. Разбира се, ще загинеш и ако прекараш целия ден над билото на хълма, поддържан от възходящите въздушни течения. В играта трябва да достигнеш целта, това изисква и смелост, и предпазливост. Моят приятел бе избрал смелостта. Ние се отдалечавахме от хълма, потъвайки надолу с триста фута за минута.
— Прав си — каза той, прочел моите колебания по изражението на лицето ми. Ако летим така още една минута, няма въобще да можем да се върнем до хълма. Не си ли съгласен с това? Рано или късно човек трябва да загърби своята безопасност, осигурена от теглещи го машини и възходящи въздушни потоци, без значение как ще направи това.
— Предполагам, че е така.
Ако бяхме изчакали, някакви топли въздушни течения вероятно щяха да се появят в долината. Не можехме да се задържим във въздуха повече от пет минути, след това по принуда трябваше да изберем подходящо място за кацане и да се приземим. Навъсен, започнах да търся подходяща ливада, мислейки си, че трябваше, като другите, да не бързаме толкова много. Обичах да се рея високо в небето. Не ми допадаше перспективата да пропилея един дву- или тричасов полет, само защото това момче беше голям куражлия. Всяка минута се спускахме с 400 фута надолу.
— Човек трябва да покаже най-доброто, на което е способен.
— Твоето „най-добро“ е различно от моето. Следващия път ме остави аз да пилотирам, разбра ли?
— Не. — Никога не ме слушаше, с изключение на минута-две… Често правеше ужасни грешки, но понякога се справяше блестящо, пилотирайки наистина красиво. Трябва да призная това. С грешки или не, красиво или не, той обаче никога не ме оставяше да управлявам самолета, с който летяхме.
Взимахме триста фута за минута и бяхме на около деветстотин фута над земята.
— Това е то — обадих се. — Затегни колана… както вървят нещата.
Той не отговори и зави към павирания паркинг, огрян от слънцето
— Може би не.
Играта беше приключила. Знаех го. Всичко свърши. Насочвайки се към паркинга, който беше твърде къс за приземяване, той щеше да разбие самолета на малки парчета, които щяха да се разпръснат навсякъде около нас. Нямаше друго място за приземяване… телеграфни жици, дървета, пътища. Двеста фута в минута, плъзгайки се през седемстотин фута море от въздух.
— Този път го направи, приятелю, просто го направи. — Нищо друго не ни оставаше, освен да се ударим в земята. Не беше достатъчно добър пилот, за да приземи 1–26 в това пространство, без да го прегъне на две. А. Дж. Смит може би щеше да успее, но това момче, прекарало само няколко часа в този самолет, нямаше никакъв шанс. Мислех си, че всеки момент ще се взривим. Ако аз пилотирах, сега щяхме да сме в безопасност, реейки се спокойно, носени от въздушното течение над билото на хълма. Но той винаги се перчеше и сега бяхме на крачка от катастрофата.
— Е, какво ще кажеш за това — попита той. — Най-сетне въздушно течение! Издигаме се — с 250–300 фута в минута!
Направи вираж, понесен от тесен отвесно издигащ се поток над паркинга за коли. Докато летяхме нагоре, настъпи тишина.
— Отбележи — каза той най-накрая, — издигане с шестстотин фута за минута, вече пресякохме границата от 2500 фута.
— Да-а, понякога имаш фантастичен късмет.
— Мислиш, че това е късмет. Може и да е така. Може и да не е. Вярвай в съществуването на онова топло течение, което може да те понесе нагоре, никога не се отказвай да го търсиш и се обзалагам, че ще бъдеш по-голям щастливец от онзи, който се отказва на височина от хиляда фута. Човек няма никакъв шанс да достигне своята цел, ако не се научи да намира онези подемни сили, които могат да му помогнат, не мислиш ли?
Възседнахме течението, докато то ни издигна на височина от 4500 фута. Тогава той отново насочи самолета в желаната от нас посока.
— Този тънък въздушен поток спаси главата ти — обадих се аз, а ти го изостави, обърна му гръб, без дори да се сбогуваш с него. — Шегувах се с неговите мечтателни, романтични настроения.
— Точно така. Без сбогуване. Няма никаква полза да кръжим на едно място след като сме достигнали такава височина. Да се държи здраво за вече изтласкалото го нагоре въздушно течение — това може да направи само невярващият. Можеш да намериш такъв стълб отново и отново. Единственото сигурно нещо за пилота на безмоторен самолет е знанието, че в небето има и други възземващи се топли въздушни потоци — невидими, очакващи те. Важно е той да умее да открива нещо, което съществува, което е там.