— Х-м. — Звучеше достатъчно логично сега, когато от земята ни деляха 4500 фута, но тази философия не бе особено успокояваща преди минути, когато съдбата ни поднесе онзи паркинг.
Задържахме се известно време на тази височина, но възходящият поток отслабна и ние се понесохме надолу. Достигнахме кълбестите облаци, но тук нямаше никакво топло въздушно течение, което да ни издигне нагоре. Би трябвало да има. Изведнъж ми стана много горещо. Нуждаехме се от него, под нас се простираше обширна борова гора, сурова, неприветлива планинска местност.
— Изгубихме 200 фута — обадих се. — Какво смяташ да правиш сега?
— Предполагам, че ще запазя същия курс. Мисля, че това е правилното решение, без значение дали пропадаме надолу, или не.
Правилното решение. Винаги е трудно да вземеш вярно решение, когато кръжиш над пресечена местност. При възходящ въздушен поток, например, от теб се очаква да намалиш скоростта точно когато усещаш силен тласък и ти се иска да ускориш движението, насочвайки носа на самолета надолу. При низходящ поток ти се иска да вдигнеш носа нагоре, а точно тогава трябва да го спуснеш към земята, за да набереш скорост и преминеш през въздушната яма възможно по-бързо. Правеше му чест, той се насочи надолу и премина през въздушната яма. За момента се чувствахме добре там извън нея — над покритите с борове хълмове, на височина малко под 2500 фута, без удобно място за приземяване. Летеше така, сякаш бе изучил добре няколко учебника за безмоторно летене. Нещо повече, той пилотираше така, сякаш вярваше в това, което беше написано в тях.
— Идва време — каза ми веднъж, — когато трябва да повярваш на хората, които вече са направили това, което за теб предстои. Трябва да се вслушаш в думите им, да последваш съветите им и да докажеш за себе си истинността на казаното.
Точно това той правеше в момента — прилагаше на практика диаграмите в учебниците за възходящ въздушен поток над пресечена местност.
Изгубихме височина.
— Като че ли при онзи облак има топъл въздушен поток — вдясно от крилото, на около две мили.
— Възможно е. Настъпи тишина.
— Тогава защо не завием натам, докато все още имаме необходимата височина да го достигнем. — Чувствах се като учител в началното училище, говорещ на изоставащ ученик.
— Да, добре. Погледни и наляво. Има силно възходящо течение на около десет мили от този облак. Но то е встрани от нашия курс. Ако тръгнем натам, ще наберем височина, но ще се отклоним от маршрута и ще я загубим, за да се върнем обратно. Така че защо да заобикаляме? Ще загубим време, упътвайки се заникъде. Това се случва понякога с добрите пилоти. Но няма да се случи с мен, ако мога да направя нещо друго.
— Вдигни се високо и запази тази височина — цитирах негови думи. Той дори не ме погледна.
Какъв ужасен ден! Бяхме само на 1500 фута от земята, намирахме се в средата на въздушна яма, без място за приземяване, с килим от дървета под нас. Въздухът беше застинала, натежала материя, твърда като гранитна скала. По-лошо бе от всякога. На паркинга можеше да има някакви хора, които да ни помогнат да съберем остатъците от самолета. Тук щяхме да се разбием, без никой да ни види.
— Какво знаеш ти — каза той, насочвайки самолета рязко надясно.
— Какво става? Какво правиш?
— Погледни. Друг планер.
Това беше чисто бял 1–26, носен от възходящ въздушен поток на не повече от половин миля от нас. Когато напуснахме хълма, мислех, че сме съвсем сами, но ето че през цялото време пред нас е имало някой и сега той ни посочи мястото на топлата въздушна струя.
— Благодаря ти, човече, който и да си — може би казахме тези думи едновременно.
Спуснахме се под другия Швайцер, и изведнъж вариометърът отчете изкачване от двеста фута в минута. Това не бе твърде много, но когато се случва над борова гора, простираща се до хоризонта, създава невероятно усещане. Използвахме това течение внимателно и търпеливо, преди да се откъснем от него, бяхме натрупали резерв от още 4000 фута. Другият планер вече се бе отдалечил от нас във вярната посока.
— Беше толкова мило от негова страна да ни подскаже как да се спасим.
— Какво искаш да кажеш? — звучеше раздразнен. Той не беше там заради нас. Беше го открил заради себе си и го използваше, за да набере височина. Смяташ, че той се бе насочил към това въздушно течение заради нас? Въобще не би могъл да ни помогне, ако ние не бяхме готови да получим помощта му. Ако не бяхме го забелязали или ако не бяхме повярвали, че можем да използваме този поток, сега вероятно щяхме да висим на някой боров клон.