Запечатан плик беше връчен на всеки участник. Летците разсеяно го мушкаха в джоба си, за да го отворят след като всичко приключи. Можеха да разберат каква е оценката за качеството на тяхното пилотиране в сравнение с това на другите летци. Аз, например, не сметнах за необходимо да отворя моя плик.
Не очаквайте от мен да се впусна в подробно описание на моето представяне, тъй като, както разбирате, тази история не се занимава с моите пилотски умения — тя е посветена_на това странно състезание и на всички онези пилоти, които вече бяха станали достатъчно добри.
Не съм убеден, че всичко това не е било сън, един твърде ярък, жив, ослепителен сън. Може би бих летял далеч по-добре във всички стартове на състезанието, ако те наистина се бяха състояли, отколкото в този самоунищожителен Фройдистки сън, роден вероятно поради лекия отскок в иначе перфектното приземяване на Къба.
Едва ли всичко това се с случило наистина. Няма такова място — аеродрум, при който моравата се спуска под наклон към пистите, а летците могат да рулират под сянката на дърветата. Не съществуват такова небе и такава трева. И най-вече няма такива пилоти, като този, летял с Taylorcraft или с Чесна 140, или като онзи непринуден, приветлив мъж с посребрени коси, който направляваше своя Erscoupe в Слалома, без дори да досегне някое от препятствията, само надипляйки една от копринените ленти.
Не съм толкова лош пилот, че да разкъсам някоя от лентите. Нека ви разкажа за времето, в което летях с един Skyhawk. Това е друга история. Не като този глупав сън, който не означава нищо и няма никакви допирни точки с реалността. Ако някога се срещнем и вие пожелаете да добиете по-точна представа що за пилот съм, разпитайте ме за онзи период, през който пилотирах Skyhawk — по време на един от полетите двигателят изключи на височина от 10 000 фута и единственото място, удобно за приземяване, бе една малка, твърде малка ливада сред дърветата. Дали бях уплашен? Съвсем не, защото познавах добре машината си. Това приземяване щеше да беше детска игра, въпреки че цялото предно стъкло бе омазано с масло…
Попитайте ме някой път за този ден, в който бяхме заедно със Skyhawk. С удоволствие ще ви разкажа тази история.
Египтяните някой ден ще полетят
Те са могли да го направят — картагенците или етруските, или египтяните. Преди четири хиляди години, пет хиляди години, те биха могли да летят.
Ако ти и аз живеехме в онова време и знаехме това, което знаем сега, щяхме да направим фюзелажа на самолета изцяло от дърво, предимно кедър, — щяхме да използваме бамбук за лонжероните и ребрата, щяхме да ги свържем с щифт, да залепим с казеиново лепило и да ги привържем с ремъци, щяхме да покрием тялото с хартия или с някакъв лек плат и да го оцветим със скорбяла, извлечена от корени. Оплетена връв вместо въжета за управление, панти от дърво и кожа, цялата машина — лека и с широки криле. Нямаше да се нуждаем от метал, дори не и от жица, бихме се справили чудесно и без каучук и плексиглас.
Вероятно щяхме да построим първия самолет набързо и малко недодялано, но той щеше да е здрав. Щяхме да го спуснем по широки греди надолу по склона на хълма, да го оставим на вятъра, и той щеше да завие внезапно при несигурното си издигане нагоре, за да лети около час в небето — предпазлив опит да бъде използван отвесно издигащият се поток от топъл въздух.
След това отново бихме се върнали в работилницата, вече доказали пред всички, че това е възможно, и сами или с помощта на сръчните майстори на фараона бихме продължили с хидроплан, а по-нататък и с цяла флотилия от хидроплани. Научавайки принципите на летенето, хората около нас биха могли да открият пътя към небето и биха дали своя принос към уменията и изкуството да се лети. Така преди толкова много години ние бихме могли да се извисим над земята на височина от 20 000 фута и да прелетим около 2000 мили, прекосявайки страната, а дори и да стигнем по-далеч.
Междувременно за забавление бихме могли да започнем да работим с метали, гориво и двигатели.
Макар и преди толкова много време това би могло да бъде направено. Но нашите прадеди не са полетели. Никой не е приложил принципите на летенето, защото никой не ги е разбирал, а никой не ги е разбирал, защото никой не е вярвал, че човешкото същество може да полети.
Без значение обаче в какво не са и в какво са вярвали хората, тези принципи са съществували.