Посланието на човека, който се страхуваше от Бога
Не можех повече да мълча. Някой трябва да ви каже — на всички вас, хората, които пилотирате самолети, колко уморени се чувстваме от вашето непрекъснато говорене за магията на летенето. Колко са досадни подканите ви да отидем в неделния следобед до аеродрума и да полетим за малко с вас.
Някой трябва да ви каже, че отговорът е „не“, ние няма да дойдем в Сабат в някой неделен следобед, нито пък в друг ден, за да се издигнем във въздуха в някой от онези опасни кафези. Отговорът е „не“, ние въобще не смятаме, че да се лети е прекрасно. Светът би бил далеч по-добро място, ако братята Райт бяха разбили на парчета своите планери и не бяха стигнали до Кити Хоук.
Можем да направим следното — да простим на онзи, който се е увлякъл, започвайки една забавна авантюра. Но това мисионерско усърдие и жар, с които говорите — тук нещата вече са стигнали твърде далеч. Точно това е думата — мисионерско усърдие. Изглежда смятате, че има нещо свято в това да скитате там горе в небето, но никой от вас не подозира колко детинско изглежда това на всички нас, останалите хора, у които е останала някаква следа от чувство за отговорност.
Не бих писал това, ако ситуацията се подобряваше. Но състоянието на нещата непрекъснато се влошава. Работя във фабрика за сапуни — това е една чудесна, сигурна работа, имаме добър синдикат и добра пенсия след пенсиониране. Хората, с които работя, са добри и отговорни, но петима от тях бяха обхванати от безумната страст по летенето. Пол Уийвър и Джери Маркус заедно напуснаха работа преди седмица, напуснаха едновременно, за да се впуснат в някакъв бизнес — ще влачат рекламни банери със самолети.
Умолявах ги, спорих с тях, припомнях им финансовата страна на нещата… заплати, кариера, синдикати, пенсии… сякаш говорех на стената. Те знаеха, че ще загубят пари, („… в началото“, казваха те. „Докато се разорите…“, им отвръщах). Но те бяха така влюбени в идеята за летене, че според тях си струваше да обърнат гръб на всичко това и да напуснат фабриката за сапуни… бяха прекарали в нея петнадесет години!
Всичко, което можах да изтръгна като обяснение от тях, беше признанието, че искат да летят и един странен поглед, който ми казваше, че аз не бих могъл да разбера защо.
И аз не разбирах. Свързваха ни толкова много неща, бяхме толкова добри приятели, докато не се появи този „Клуб на летците“ или нещо подобно, който покоси като чума хората от фабриката. Пол и Джери напуснаха лигата по бейзбол в същия ден, в който влязоха в „клуба на летците“. Те не се върнаха и вече не очаквам, че някога ще го направят.
Вчера в дъжда намерих време да отида до мизерната малка затревена писта, която те наричат летище, и разговарях с човека, който ръководи клуба на пилотите. Исках да разбере, че разрушава семейства и проваля кариери. Ако има чувство за отговорност, ще разбере какво му казвам и ще се махне оттук. Ето къде чух тази дума — „мисионер“, нямам нищо против тази дума, ако зад нея обаче стои добра кауза. Мисия на дявола, така бих определил това, което той правеше.
Намерих го в един голям хангар — работеше върху един от самолетите.
— Вероятно не знаете какво правите — казах аз, — но откакто дойдохте в нашия град и открихте вашия клуб, вие напълно променихте живота на повече хора, отколкото бих могъл да назова по име.
За кратко предположих, че не забелязва колко съм ядосан, защото каза:
— Това е само една идея, която предлагам. Те сами преценяват какво е да пилотираш самолет. — Каза го така, сякаш заслужаваше похвала за това, че е разбил живота на хората.
Изглеждаше на около 40 години, но се обзалагам, че бе по-възрастен. Не спираше да работи, докато разговаряше с мен. Самолетът, върху който работеше, беше направен от плат, обикновен стар тънък плат, покрит с пласт боя, за да заприлича на метал.
— Господине, бизнес ли въртите — попитах язвително, — или ръководите нещо като църква? Около вас се въртят хора, които очакват с нетърпение последния ден от седмицата, за да дойдат тук, при условие че никога не са очаквали с нетърпение този ден, за да отидат на църква. Тези хора сега говорят на висок глас за това, че „са близо до бог“, а никога досега не са споменавали думата „бог“ за времето, през което ги познавам, а това е почти целият им живот.
Най-накрая той разбра какво изпитвам към него, разбра, че желая незабавно да се махне от града.
— Бих се извинил заради тях, ако желаете.
Почти не чувах какво ми говори. Извивайки тялото си, той излезе иззад командното табло на самолета и започна да развинтва единия от циферблатите.