Най-накрая успях да го хвана натясно.
— Значи вашата „религия“ не казва, че пилотите са нещастни грешници, които ще страдат във вечни мъки в ада?
Отново се усмихна, с онази подлудяваща усмивка, която не можеше да ме с успокои дори с това, че криеше ненавист към мен.
— Е, освен ако не се задържат повече, отколкото трябва на върха на лупинга…
Той приключи работата си върху самолета и го избута навън. Облаците се разсейваха и слънцето го огря.
— Вие сте езичник, знаете ли това? — обърнах се към него с всичката злъч, на която бях способен. Надявах се, че тези думи ще го поразят като мълния и ще докажат неговата езическа същност.
— Сега трябва да проверя указателя за завой. Защо не минете някой ден, ще направим малка разходка над полето и тогава ще можете да прецените дали сме езичници или чеда на Бога.
Веднага прозрях плана му… да ме бутне от самолета, докато летим, или да връхлети във въздушна яма и да убие и двама ни в своята омраза към мен.
— О, не в никакъв случай. Няма да успеете да ме вкарате в този ковчег! Вие сте езичник и ще се печете на вечен огън в ада!
Отговорът му прозвуча така, сякаш говореше no-скоро на себе си, отколкото на мен… така тихо, че едва го чувах.
— Не и ако следвам законите.
Той се качи в малкия самолет, направен от плат, и запали двигателя.
— Сигурен ли сте, че не искате да полетите с мен? Не го удостоих с отговор и той излетя сам. Послушайте ме, хора, вие, които летите и които говорите за „познаване на небето“ и „закони на аеродинамиката“. Ако небето е Бог, тогава то е тайнство, но и гняв и ярост — ще бъдете повалени на земята със светкавици, ще бъдете наранени, ще страдате заради вашето богохулство. Слезте оттам, върнете си разсъдъка и не ни призовавайте ви последваме в неделните следобеди, никога повече.
Неделята е ден за богослужение, не забравяйте това!