Такива неща се случват вероятно защото пилотите в крайна сметка не пътуват много надалеч. Може би те са щастливи само когато са си у дома. И навярно те са си у дома само когато успеят по някакъв начин да докоснат небето.
Стомана, алуминий, гайки и болтове
Самолетът е машина. Не е възможно да бъде живо същество. Нито пък е възможно да изпитва желания, да храни надежди, да мрази или да обича.
Машината, наречена „самолет“, се състои от две части — „двигател“ и „тяло“, всяка от които е направена от известни на всички материали. Тя може да лети — зад този факт не се крие тайна или черна магия, тази нейна способност не е резултат от заклинания и чародейства. Самолетът се издига в небето само благодарение на познати и неизменно действащи закони.
„Двигателят“ е блок от метал, върху който са пробити определен брой дупки, снабден е с ресори, клапи и предавателни механизми. Но той не оживява само защото го закрепват в предната част на корпуса. Вибрациите, пронизващи двигателя, са причинени от бързото изгаряне на горивото в неговите цилиндри, от действието на подвижните му части и от въртящото се витло.
„Тялото“ е нещо като клетка, направена от стоменени тръби и тънки листове алуминий. В него има ламарина, плат и жици, гайки и болтове. Рамката е направена след прецизните изчисления на проектанта на самолета, който е един мъдър и практичен човек, който си вади хляба с тази работа и не се занимава с разни езотерични али-бали.
Няма част от самолета, за която да не е изработен детайлен проект. Както и няма част, която да не може да бъде разчленена на отделни отливки и свързващи елементи. Самолетът е изобретение — на него не му е „вдъхнат живот“. Аеропланът е машина, така като са машини автомобилът, банцигъг и бормашината.
Има ли някой, който може да възрази на всичко това? Например някой ученик, който тренира, за да стане пилот, и твърди, че самолетът е живо същество и върху него действат особени сили — сили, които не можем да открием при бормашината.
Грешка. Самолетът не е живо същество. Той е машина: сляпа, няма, студена, мъртва. Всяка сила, упражняваща въздействие върху нея, е добре позната. Милионите часове изследвания и изпитания са ни доказали това, което трябва да знаем за самолетите: Издигане, Тегло, Скорост, Далечина на полета. Ъгъл на атаката, център на тежестта, мощност, която преодолява насрещното съпротивление, нарастващо с квадрата на скоростта.
Все още се срещат пилоти, на които им се иска да вярват, че самолетът е жив организъм. Вие не вярвайте в това. То е невъзможно.
Поведението на всеки самолет при излитане, например, зависи от натоварването на крилете, от отношението на тежестта на самолета към неговата мощност, от коефициента на обтекаемост, от плътността на въздуха, от вятъра и повърхността на пистата. Всички тези неща могат да бъдат измерени със съответни уреди и да бъдат тествани — когато тези данни преминат през схемите и компютрите, ние получаваме минималното разстояние, необходимо на самолета за излитане.
Нито едно изречение, нито една дума дори в който и да е технически наръчник, не намекват, че възможностите на самолета при излитане биха могли да се променят поради надеждите или мечтите на пилота или поради неговото отношение към машината, от която зависи. Това е нещо изключително важно, и вие трябва да го знаете.
Ще ви дам един пример. Да кажем, че пилотът се казва … Еверет Донъли. Не трябва да пропускаме факта, че той се е научил да лети със 7AC Aeronca Champion, N2758E.
Нека споменем, че по-късно Еверет става старши офицер в Юнайтид Еър Лайне, след това капитан и идва моментът, в който започва да мечтае за Aeronca Champ, защото иска да пилотира такъв самолет за забавление. Разпитва, пише поема, издирва такъв самолет близо година и половина из цялата страна и най-накрая намира останките от един N2758E, премазан от покрива на срутил се хамбар в едно изоставено летище. Нека да кажем, че близо две години ремонтира тази машина, като през ръцете му преминават всяка гайка, болт, шайба и спойка в самолета. След това вероятно пилотира тази машина около пет години и отхвърля няколко твърде изгодни предложения, направени от хора, които искат да купят неговия самолет. Може би той му осигурява идеална поддръжка, самолетът е онази част от живота му, която харесва най-много, това е машината, която пилотът е обикнал.
Един ден той се приземява на високо плато със счупена тръба за маслото. Поправя я, добавя масло от бидоните, които винаги носи със себе си, и е готов да излети.
Сега четете тази част внимателно! Нека споменем, че ако Еверет Донъли не беше излетял точно тогава, щеше да загине, погребан от снежна виелица, разразила се в тази планина на 8 декември 1966 година. Няма никакъв път до това плато, никакви хора наоколо. От всички страни е ограден със стена от шейсетфутови борове и времето е тихо.