Да разгледаме тази ситуация. Въвеждаме всички данни за терена и атмосферните условия в компютър, зареден с информация за характеристиките на този самолет. Това, което компютърът представя като краен резултат, след като известно време кликам с мишката тук и там, е минималното необходимо разстояние за излитане при перфектно изпълнение от страна на пилота — 1594 фута.
Еверет Донъли, макар и да не може да изчисли така прецизно това разстояние, разбира добре, че излитането няма да бъде лесно. Той измерва със стъпки пространството, с което разполага, и то се оказва 1180 фута. Намествайки опашката на машината между две дървета, той би могъл да удължи това разстояние на 1187 фута. Което не променя съществено нещата. Не достигат 407 фута.
Сега ще ви запозная с някои факти, които вероятно нямат особено значение за тази история.
Еверет Донъли си представя снежната виелица и ледената смърт, която го очаква, ако веднага не излети от платото. В съзнанието му изниква и картината на разбития на парчета самолет.
Той си спомня първия ден, в който зърва своя Champ — с цвета на слънцето, нашарен с бледи червено-кафяви ивици, омазан с кал, возил пътници и млади момчета, трениращи за пилоти след войната. Спомня си как е работил през всичките уикенди в продължение на една година и едно цяло лято, за да може да плати обучението си, даващо му правото да лети с него.
Спомня си своите 15 000 летателни часа с този самолет и как го е открил под порутения хангар.
Спомня си годините, в които го ремонтираше и първия полет на Джини Донъли, както и думите й, че никога повече няма да лети с друг самолет.
Спомня си първия полет на своя син и как го учеше да пилотира, подготвяйки го за самотния му рейс в небето, в онзи ден, в който той навърши шестнадесет години.
Еверет завъртя перката на витлото, скочи в кабината и даде газ. Самолетът набра скорост, устремявайки се към стената от дървета — вече беше време да потеглят към дома.
Повярвайте ми, моите изследвания върху самолетите са задълбочени и изчерпателни. В тях няма пропуски. Те се базират на натрупаното знание на авиационни инженери, проектанти на самолети и авиотехници за цялото това време, откакто човек е започнал да лети. Няма теория, която тези хора да не са проверили и доказали в практиката.
И всеки един факт от това познание е празно твърдение, изправено срещу надеждата на Еверет Донъли да излети от това поле, по-късо от необходимото му разстояние с 407 фута. По-добре изкопай укритие, за да оцелееш сред виелицата; остави самолета да бъде разкъсан на парчета от вятъра и слез пеш от планината; по-добре направи всичко това, вместо да се опитваш да премахнеш препятствие по пътя си, което не може да бъде отстранено.
Самолетът, както вече ви казах, е машина. Това не е мое откритие, аз не бих искал да бъде така. Горното твърдение е доказано от стотици блестящи умове, които са дали на човечеството скоростта и технологията на летенето. Сега само се питам дали някой от тях вярва, че самолетът е нещо повече от машина. В хилядите книги за авиация, сред милионите страници, осеяни с диаграми и формули, няма нито една дума, нито един намек дори, който да се изправи срещу математическите изчисления и готовия компютърен модел за излитането на Еверет Донъли. Няма да чуете нито един глас, който да каже: ако условията са добри, пилотът обича своята машина и доказва това в грижите си за нея, самолетът може поне за миг, за части от секундата да се превърне в живо същество и да отвърне на тази любов.
Компютърът е категоричен, това е финалното му заключение — минимално необходимото разстояние за излитането на самолета е 1594 фута.
Няма грешка в неговите изчисления, уверявам ви. Самолетът не може да премахне препятствията по пътя си. Цифрите показват, че той ще се сблъска с дърветата на височина от двайсет и осем фута, със скорост от петдесет и една мили в час. Ударът, съсредоточен върху носещия лонжерон на дясното крило, на 72 инча от мястото на свързване с фюзелажа, ще бъде достатъчно силен, за да го откъсне, заедно със задните лонжерони. Инерцията от тежестта на останалата част от самолета, действаща чрез нов център на земно притегляне, ще го наклони и повлече надолу. Сблъсъкът със земята ще предизвика огромен натиск върху двигателя — далеч по-голям от предвидения от проектантите. Двигателят ще хлътне назад, ще премине през преградата и резервоарът с гориво. Бензинът, разпръснат по тръбопроводите, ще образува изпарения, които лесно биха се възпламенили от пламъка, излизащ от счупените цилиндри. Корпусът на самолета ще бъде погълнат от огъня за четири минути и трийсет и девет секунди — време, което вероятно няма да е достатъчно за летеца, за да дойде в съзнание и да напусне машината. В последното допускане, засягащо времето, необходимо на пилота, за да оцелее, не можем да бъдем съвсем сигурни, защото то не се вмества в света на аеродинамиката и анализирането на упражнявания върху машината натиск.