Целият смисъл на поредицата от сведения, които ви дадох, се крие в желанието ми да запомните това: самолетът, който пилотирате, е машина. Когато го обичате и се отнасяте добре към него, той пак е машина. Самолетът е машина.
Това не е възможно — тази сутрин видях Еверет Донъли, който се приземи на аеродрума със своя Champ и се насочи към помпата с гориво.
Абсурдно е да съм му казал:
— Еверет, ти си мъртъв.
Не е възможно той да е отвърнал:
— Полудял ли си? Толкова съм мъртъв, колкото си и ти. Кажи ми как съм умрял?
— Спусна се над планината, на 42 мили северно от Бартънс Флат и мястото, на което кацна, бе дълго само 1187 фута. Височината бе 4530 фута, а налягането върху крилете — 6,45 фунта на квадаратен фут.
— Така ли. Е, да, бях принуден да се приземя. Със счупена тръба за маслото. Но я пристегнах с маркуч, добавих малко масло, успях да излетя и се прибрах вкъщи, преди бурята да се разрази. Не можех да остана там, нали?
— Но излитането…
— Няма да повярваш! В колесниците ми имаше борови иглички, когато се прибрах у дома. Но добрият стар Champ винаги се представя чудесно, когато съм добър към него.
Невероятно е — не може да се е случило. Подобно нещо никога не може да се случи. Ако някога чуете, че някой пилот е преживял подобно нещо или ако вие някога го преживеете, трябва да знаете, че това е абсурдно. Не е възможно да се е случило.
Самолетът не може да оживее.
Самолетът не знае какво е „любов“.
Самолетът е студен метал.
Самолетът е машина.
Момичето от преди много години
— Искам да дойда с теб.
— Ще бъде студено.
— Все пак искам да дойда с теб.
— Ще бъде ветровито, ужасно шумно, всичко ще е омазано в масло, въобще не можеш да си го представиш.
— Зная, бих искала да не го правя. Но искам да дойда с теб.
— Ще спим под крилото през нощта сред бури, дъжд и кал. Ще се храним в малки кафенета, в малки градчета.
— Зная.
— Не разрешавам никакви оплаквания. Нито едно.
— Обещавам.
И така, след като прекара в спокойния си пристан толкова много дни, жена ми пожела да лети в предната кабина на един диво ревящ биплан от 1929 г., който щеше да прелети 3500 мили, прекосявайки осеяната с високи зъбери Западна Америка, Големите равнини в ниската хълмиста част на Айова и след това по пътя обратно Скалистите планини и Сиера Невада.
Имах сериозна причина да предприема този полет. Един път в годината около хиляда раздрънкани бавни самолети-антики, с опънати жици като струните на арфа, се събираха за около седмица в сърцевината на лятото на един покрит със зелен килим аеродрум в Айова. Това беше място, където пилотите се виждаха, за да побъбрят за плат и аеролак — неща, които им доставяха радост, за споходилите ги беди, поръсени с капчици масло, доволни, че са с приятели — хора също толкова луди и обичащи самолетите като тях. Те бяха едно голямо семейство, и аз бях един от тях. Щяхме да се срещнем отново и това бе единствената причина да предприема този полет.
За Бет бе по-различно и по-трудно. Докато уреждаше двуседмичното отглеждане на децата, тя говореше, че ще лети за удоволствие и защото би изпитала доволство от факта, че е преживяла подобно приключение. Искаше се голям кураж, чудех се дали ще тръгне, бях убеден, че няма никаква представа какво представлява този полет.
С този биплан бях прелетял хиляди мили. Трябваше да го докарам в Лос Анжелис от Северна Каролина, една седмица след като го купих от колекционер на самолети-антики. По време на този полет преживях една малка катастрофа, засечка на двигателя, три дни, прекарани в смразяващ студ и два дни в пустинята, където беше толкова горещо, че двигателят загря до максимално допустимата граница. Борех се с ветровете, които тласкаха самолета назад, и в един момент трябваше да летя толкова ниско под облаците, че колелата на самолета бръснеха върховете на дърветата. Имах повече от достатъчно основания да се тревожа за предстоящия полет, сега нямаше да бъда сам, а и той щеше да бъде с хиляда мили по-дълъг.
— Сигурна ли си, че искаш да го направиш? — я попитах, докато извеждах самолета от хангара. Зората се разпукваше. Тя внимателно отместваше спалните ни чували, за да постави последната необходима вещ в аптечката.