Атина, Синсинати; не работи; автоматична врата; вземи билет; безмитен магазин за подаръци; поща за всички авиолинии poste; безмитни алкохолни напитки № 322 323; паркинг по всяко време; спри осигури предимство на пристигащите пътници; пристигане на следващата отбивка вляво по 150-та улица; карго зона; северен пътинически терминал; зона за таксита; разрешено само за таксита; за ваше удобство разширяваме сградата, обслужваща международните полети и нейните странични крила; пристанищни власти на Ню Йорк; паркиралите без разрешение автомобили, ще бъдат вдигнати за сметка на техните собственици; само за слизащите пътници на Трансуърлд Еърлайнз; паркирането забранено; серпантина за опашка за чекиране на багажа; чекирайте багажа си тук; тук има телефони към самолетите за пътници с билети; изложба на предмети на изкуството и художествените занаяти от Ню Йорк; моля чакащите за таксита на Трансуърлд Еърлайнз, да се качат на горния етаж; изходи № 8 — 15 само за пътници отвъд този пункт; заключващи се шкафове; ваксаджии вестници от цял свят; редовна автобусна връзка за работещия персонал; паркинг № 7; светлоотразяваща водна площ; контролна кула; не преминавай; използвай пешеходната пътека за паркингите и за зоната за автомобили отвън; влезте; автобусна спирка; престоят забранен; заминаване на източното крило на летището; сливане на движението; Q-10 градски автобус; пешеходна пътека; натисни бутона за задействане на пешеходния светофар; сабена лидер във въздуха; внимание камиони; работници на пътя; автобус за Ню Йорк сити; само пътници с билети отвъд този пункт, има толкова много знаци и табели, но те не им обръщат внимание.
Летище „Кенеди“ всъщност представлява един аквариум. Построен е на дъното на огромен океан и ние го достигаме, придвижвайки се в малки, изпълнени с въздух превозни средства и бързо влизаме в снабдените с кислород зали, в които има всичко необходимо за самостойно съществуване под вода; залите имат свои собствени кафенета, ресторанти, книжарници, отделения за почивка и места, от които се открива гледка навън към потопените равнини на водната вселена.
От тази вселена прииждат океанските риби, които се гмуркат тук от по-високите й слоеве — сменят посоката, задържат се на място, проблясват в различните нюанси на цветната дъга сред заобикалящото ги течно пространство. Злато и сребро, червено и оранжево, зелено и черно; едри соленоводни тропически видове, порасли неимоверно много — 100-тонни акули, 500 000-фунтови водни кончета, правят завой пред очите ни, с различни размери, форми и цветове — всяко рибешко стадо се събира на своето място за хранене.
По-дълги от локомотиви, повечето от тях с 50-футови чудовищни извити перки, високи седемдесет фута, рибите са безкрайно търпеливи и се движат тромаво и мудно, всяка към своята пещера. Всички те са приветливи човекоядци, които могат да погълнат от сто до триста души, до един кутсузлии — хора, които повече или по-малко се страхуват от съдбата си и разчитат, че огромната риба ще остане дружелюбна към тях и този път.
Самите риби не се страхуват. Огромните носове на гигантски морски чудовища се появяват отдясно на нашите стъкла и ние можем да надникнем в очите им и да видим в тях целе-устременост и воля. Можем да прочетем мислите и намеренията им, да разберем, че се готвят за още едно презокеанско, междуконтинентално пътуване.