Там Глен и Мишел Норман се разделиха с нас и отлетяха на югоизток, за да се срещнат с техни приятели и продължат разходката си из страната.
„Няма нищо по-поетично или по-радостно-тъжно — написа Крие в дневника, — от гледката на отлитащия далеч в небето твой приятел.“
Тръгнахме на юг, сега бяхме четирима в два самолета, летяхме все на юг, след това на изток и отново на север.
В този понеделнишки следобед видяхме само още два самолета във въздушното пространство над Чикаго.
През 1984 г. тръгнахме коне и леки двуместни коли по пътищата, също впрягове от по три коня, които теглеха рало в нивите.
Последната вечер се приземихме в нивата на мистър Рой Нютон, не много далеч от Пери Сентър, Ню Йорк. Поговорихме с него и поискахме разрешение да прекараме нощта на негова земя.
— Разбира се, можете да останете тук — каза той. — Освен ако не палите огън. Сламата наоколо…
— Никакъв огън, мистър Нютон — обещахме ние. — Много сме ви благодарни.
По-късно Крие се обади:
— Със сигурност можеш да избягаш със самолет, ако си извършил убийство.
— Убийство! Крие, какво говориш?
— Представи си, ако бяхме дошли тук с кола или с колела, или пеш. Какви щяха да бъдат нашите шансове да останем тук? Но щом се придвижваме със самолет и се стъмва, ние сме добре дошли.
Не е много справедливо, но действително бе така. В това отношение пилотите бяха привилегировени и хлапетата можеха да се възползват от това.
На следващия ден се приземихме на летището в Съсекс, Ню Джърси, и Приключението формално приключи. Десет дни, 2 000 мили, трийсет часа в небето.
— Тъжен съм — каза Джо. — Всичко свърши. Беше велико. Късно през нощта на същия ден отворих дневника още веднъж и забелязах, че Крие Каск е вписал още нещо.
„Научих ужасно много неща. Това отвори очите ми за света, който съществува отвъд Хиксвил. Вече имам друг поглед за нещата. Мога да заставам встрани от тях и да ги преценявам по друг начин. Осъзнах, че това е много важно не само за мен, но и за всеки друг, за хората, които срещахме. Разбрах го, докато нещата се случваха — преживяването беше шеметно. В резултатат от това някои много осезателни и други не толкова осезателни промени настъпиха в моя начин на мислене. Благодаря.“
А това е моят отговор, можем да кажем това на хлапетата, които поздравяват с „мир“ вместо със „здравей“. Думата, която търсех, е „свобода“ и благодарение на благосклонността на един лек самолет с разръфани криле, купен на втора ръка, ние успяхме да им покажем какво сме имали предвид.
Толкова много глупаци
„Проблемът не е в това, че има толкова много пилоти — каза веднъж един мъдър човек — просто сред тях има твърде много глупаци.“
Има ли летец, който не би се съгласил с това? По време на всичките полети в живота ми, които са толкова много, колкото листата в гората, съм следвал стриктно инструкциите за пилотиране. Летял съм в определения коридор, на посоченото разстояние от пистата между втория и третия завой след излитане — стриктно следвана височина, ако се наложи принудително кацане след отказ на двигателя. Виждал съм от моя Нед как някой тъпанар бръмчи безгрижно през рисковите две мили на финалния подход преди приземяване, форсирайки самолета до предела на възможностите му, без въобще да допусне съществуването на малшанса перката на витлото да престане да се върти.
В такива случаи трябваше да се отклоня от своята схема на пилотиране, отпускайки газта, вирвайки нагоре носа на самолета, за да убия скоростта и да спася това, което можех. Обяснявах на командното табло пред мен, че там долу под мен лети пилот с чамова глава, без да го е грижа, че когато не спазва правилата за пилотиране, разбива модела на летене на всеки друг, който би се опитал да поддържа необходимата дистанция от него. Защо съм толкова раздразнен от немарливостта на пилотите — аз, който не сипя ругатни дори когато се сблъсквам с демоничната глупост на шофьорите по магистралите, защо съм така враждебно настроен към летците? Защо е така?
Говоря така грубо, защото бих могъл да очаквам отделни прояви на небрежност от някой, който пълзи по повърхността на земята, но от онзи, който е избрал да лети в небето, очаквам да бъде безупречен. Когато се сблъскам с безотговорността на някой пилот, за мен това е съсипващо разочарование.