Твърде много глупави пилоти. Да, наистина. Ако всеки летец е толкова добър авиатор, колкото съм аз или ти, то тогава днес не би имало конфликти сред овластените хора в авиацията, както и не биха възниквали въпроси относно нейното бъдеще.
Отговорът на всичко това е образование. Научете този глупак да следва правилата за летене, показвайки му как се прекършва мощта на машината в онази последна фаза преди приземяване! Направете нови двигатели, към които да има задължително указание, че биха могли внезапно да престанат да работят поне веднъж на всеки 5 000 часа във въздуха, и ние ще имаме добри пилоти навсякъде по света.
Така че аз негодувах, яростно избухвах, мърморех на командното табло, сочейки мястото, където се приземяваха нарушителите (те се втурваха безразсъдно към пистата и самолетът им подскачаше като топка при приземяването); наблюдавах ги от земята, обзет от гняв.
Веднага щом слезеха от машините и стъпеха на пистата, те ставаха нормални човешки същества — приятни, усмихнати, приветливи — и за миг не се замисляха каква поразия бяха направили, нарушавайки ритъма на моята великолепно изработена схема за приземяване. Гледах ги втренчено, накрая поклащах глава и безмълвен си отивах.
Това обаче се случи и на мен — при едно приземяване аз със сила се врязах в пистата. Аз… Такова приземяване!
Макар и никой да не ме наблюдаваше, макар и да знаех, че никога повече нямаше да направя това, случилото се беше обезпокоително.
Тревогата ми се усили, докато бях в един малък град в Айова. Летях при залез слънце над тясна, обрасла в трева писта, край която се виждаха само врабчета и чучулиги.
Три самолета ме следваха. Те бяха пилотирани от 1) човек, извършващ търговски чартърни полети, 2) капитан от гражданското въздухоплаване, който бе в отпуска и 3) студент, учещ за трета година в колеж, пилотиращ първия самолет, който някога бе притежавал.
Вече притъмняваше и аз се притеснявах за момчето. Завих, спускайки се надолу, за да се приземя. По някаква незнайна за мен причина се забавих в овладяването на изгубилия равновесие самолет — бях изцяло погълнат от усилието да го насоча напред… приземихме се, използвайки и последния фут от пистата. Капитанът се приземи след мен, използвайки голяма дължина, загрявайки пистата до червено също като мен. След него и третият пилот, при тези обстоятелства, кацна също така лошо като нас. Слязохме от машините, объркани, изнервени, крайно възбудени.
— Спенс, тази писта е трудна — обърнах се към капитана. — Помисли, младият Стю може да се е отдалечил!
— Не зная. Имаше лошо ниско течение там в края на пистата… И тримата сбърчихме чела и зачакахме.
Стю не тръгна веднага към пистата. Той се спусна ниско над тревата и направи нещо странно: зави обратно и се приземи от противоположната посока. Красиво като картина на Амендола1… самолетът му докосна в три точки земята, полюшвайки се леко, измина няколкостотин фута и спря. И тримата потънахме в мълчание.
В тази тишина младежът изключи двигателя и слезе от самолета.
— Какво става, момчета? — каза той с неуважителния тон на млад и неопитен човек. — Как така се приземихте по посока на вятъра? От едно момче се очакаква да кацне срещу вятъра, нали?
Никой не наруши нашето мълчение и той продължи:
— Дик, Спенс, Джон, защо се приземихте по посока на вятъра? На мен се падна жребият да бъда говорител на групата на опитните пилоти, ние тримата имахме общо повече от 15000 часа в небето.
„виж стю приземихме се по посока на вятъра…а-м-м…приземихме се по посока на вятъра защото не искахме слънцето да ни заслепи. замайваш се когато това слънце свети право в очите ти през витлото…“, казах аз тихо и бързо, надявайки се, че някой от другите двама ще се намеси и бързо ще смени темата.
— Какво искаш да кажеш? — попита Стю озадачен. — Слънцето вече беше залязло. От десет минути то е скрито зад хълма. Кажете ми, кажете ми, момчета… вие не го направихте по погрешка, това не беше… грешка, нали?
„добре да виж стю аз водех групата и се приземих от тази посока щом искаш да знаеш направих грешка и спенс и джон ме последваха, това се случи, гладен съм момче денят беше толкова дълъг нали спенс. със сигурност трябва да хапнем хайде да тръгнем надолу по пътя и да намерим нещо за вечеря…“
— ПО ПОГРЕШКА! Има ветропоказател! Да сбъркате и тримата, трима блестящи пилоти… ДА СЕ ПРИЗЕМИШ ПО ПОСОКА НА ВЯТЪРА ПО ПОГРЕШКА!