— Проверка преди кацане, въздушни спирачки … сега. Чувам силен рев в мрака, когато двете метални плочи-спирачки застават на пътя на въздушната струя. Червената светлина продължава да проблясва, но сега бутам лоста напред, за да я следвам по пътя й надолу, към невидимата земя. Отвлечени мисли се стрелкат към дълбините на съзнанието ми, трябва да се концентрирам върху стръмното спускане на стегнатата формация. С доближаването на земята мисля все повече за сигурността при пилотирането, сега в главата ми мигновено възникват и неусетно изчезват представи за обикновени, конкретни, свързани с всекидневния живот неща.
Дръпни се малко встрани, твърде близо си до крилото му. Бъди внимателен, не позволявай завихрянето на въздуха да те изхвърли извън формацията.
Турбуленцията връхлита самолета ти, докато завиваш заедно с другите към двойната редица от бели светлини, маркиращи очакващата ни писта.
— Първи завой, номер три, отвън с номер четири
— Прието, ти си първи, вятър запад-северозапад, четири възела.
Смешно е, в нашите херметически затворени кабини при скорост от триста мили в час, все още да се интересуваме от посоката на вятъра, онзи вятър от древността.
— Спирачки.
Вече не мислиш за нищо, всичко е рефлекс и рутина. Въздушни спирачки, спускаш колесника, задкрилки, дросел. Следваш всички правила за приземяване, след минута ще чуеш успокоителното изскърцване на колелата по настилката.
Представи си светлина. Ярка, ослепителна светлина, отразена от излъсканите маси в хангарите. Надпис на черната дъска: „Парти на Ескадрилата… До днес 2 100 летателни часа. Безплатна бира — колкото можете да изпиете!“
На земята си. Вече си у дома.
Открит във Фаръси
Това се случи във вторник, във Фаръси, Уайоминг. Спомням си, че след като се приземих останах на земята една седмица, защото механиците, имащи разрешение за работа от Федералната агенция за авиация, бяха заети и нямаха възможност да сменят маслото до следващия вторник. В бордовия ми дневник беше записано, че са изминали двайсет и четири часа и 57 минути от последната смяна на маслото, така че естествено не можех да летя.
Когато напусках лицензирания от ФАА сервиз, изведнъж в небето се чу силен гръм и дузина леки самолети бързо се приземиха в тревата на място, където кацането беше забранено. Те се изсипаха до сервиза като грозд от светкавици и група маскирани мъже в черни дрехи наизскочиха от самолетите и ни обкръжиха.
— Ще вземем цялата ви техническа документация, веднага — каза лидерът на бунтовниците тихо и спокойно.
Беше наметнат с черно копринено наметало и от хладнокръвието с което докосна пистолета си, стана ясно, че бе правил това много пъти.
— Трябва да дадете всичко, което имате, цялата информация за самолетите и техните двигатели.
Бе толкова абсурдно и невероятно, в този ден… нападение с цел грабеж. Започнах да викам, но инспекторът от ФАА, без да трепне и мускул по лицето му, каза:
— Направете това, което искат от вас. Дайте им цялата си документация.
Трима от механиците се запътиха към офиса, който бе обграден отвсякъде от бандитите.
— Какво става тук? — попитах. — Какво е това?
— Тихо там.
— Какво означава това? Тук се извършва престъпление. ПОМОЩ! Ф.А.А.! ПРЕСТЪПНИЦИ!
Когато се събудих, лежах върху походно легло в скална пещера, добре осветена, очевидно част от голям комплекс, принадлежащ на скрита от света общност. Самолетът ми бе натъпкан в Т-образен хангар, изрязан в скалата срещу стръмна, гладка стена. Облечен в черно бунтовник току-що бе сменил маслото на двигателя и в момента махаше прекъсвача на магнетото. Това ме вбеси и ме принуди да действам.
— Спри! Не можеш да направиш това! Ти нямаш разрешение да работиш като механик. Върни го веднага обратно!
— Щом не мога да работя като механик, значи не мога да го върна обратно, нали?
Той говореше тихо, без да ме поглежда.
— Съжалявам, че се наложи да те доведем дотук, но във Фаръси разполагаха с повече информация, отколкото ние предполагахме. Така че трябваше да заемем твоя самолет, за де превозим събраната документация. Предположихме, че не би искал да останеш там без своя самолет. Оборотите на лявото ти магнето спаднаха, когато загрявахме двигателя преди излитането — цели 50 оборота.
Човек не трябва да спори с хора като тях, но аз все още бях твърде объркан и не разсъждавах трезво.
— Е и какъв е проблемът с тези 50 оборота. Мога да имам понижение от 75 оборота и пак да се вместя в рамките на определената норма.