— Ето пример — продължи той, — който показва, че сляпото следване на правилата може да те убие. Искате ли още? Има безброй подобни случаи, но в небето летят и много пилоти, които нарушават закона. Ние нямаме нищо против съществуването на ФАА в нейния малък измислен свят, стига да не иска от нас да се вместим в него. Бил съм редактор в списание за авиация и съм имал възможност да разговарям с много официални представители на ФАА. Установих, че тези опитни пилоти споделят идеите на непокорните летци, при условие, че им е обещано да не бъдат цитирани. Един от тях веднъж ми каза: „Във ФАА има повече бандити, отколкото извън нея“. Това бяха думите, цитирам го дословно, на високопоставен служител в агенцията.
Мъжът послушно ми подаде солта.
— Във ФАА има няколко опитни пилоти, които ни познават добре — продължи той. — Те знаят, че нашите критерии за безопасност работят по-добре в практиката от официално признатите, затова не прилагат закона спрямо нас или го четат твърде свободно. Можем да запазим мълчание относно факта, че голяма част от правилата са смешно насилие над здравия разум, същевременно сме постигнали съгласие да не нарушаваме съществуващото равновесие. Ние сме благодарни, че тези стари лъвове са там, разбира се. Ако някой направи опит да се разбунтува срещу нормите, свързани с поддръжката на самолетите, почти всички собственици на леки самолети, закупени на ниска цена, ще загубят от това. Те ще контраатакуват, борейки се за своето оцеляване, като силата на тази контраатака би могла да унищожи твърде много хора във ФАА и да реформира правилата. Крайният резултат ще бъде с положителен знак, но процесът, водещ до него, би бил толкова болезнен, че никой от нас няма куража да постави началото му. Ние сме щастливи, защото никой не ни закача. ФАА е доволна, че никой не разбива на парчета измисления й свят, в който послушни малки момчета следват безотказно нейните правила.
Търпението ми започна да се изчерпва, този самодоволен брътвеж ми дойде малко в повече.
— Трябва да признаеш това, Блейк. Ти търсиш оправдание, за да летиш безразсъдно, да правиш каквото си искаш, без значение дали то е безопасно, или не. Теб не те е грижа дали ще живееш или ще умреш, но какво ще кажеш за невинните хора на земята, които трябва да заплатят с живота си за твоята глупост.
Той се засмя.
— Приятелю, ти си летял много през нощта, нали?
— Разбира се. Самолетът е за това, да те транспортира от място на място, през деня и през нощта.
— Носиш ли парашут с теб, когато летиш през нощта?
— Разбира се, не. Какъв брилянтен въпрос!
— Какво правиш, когато двигателят ти откаже посред нощ?
— Никога двигателят ми не е правил засечка по време на полет, мистър Дрейк, а и нямам намерение това да ми се случи в бъдеще.
— Интересно! — Той замълча за миг, изучавайки схемата на двигателя, втъкана в покривката на масата. — Тук няма нито един пилот, пилотирал нощем без парашут на борда, освен при много ясно време, когато луната осветява добре местата, подходящи за приземяване. Не смятаме, че двигателите никога не правят засечки — ако не можем да видим земята под нас и ако нямаме парашут, не летим. Тук няма друг пилот, освен теб, който би летял над плътна преграда от мъгла или на пределна височина, по-ниска от необходимата, за да може при необходимост безопасно да се приземи.
— Все още пилотирането без парашут нощем е разрешено от ФАА, както и изкачването над непрогледна завеса от мъгла, колкото и нависоко да се простира тя. Нашите правила обаче казват, че абсолютната безопасност се постига само със знание и пълен контрол над самолета. Дали нашият самолет е с един или два двигателя не е особено важно. Ако нямаме видимост и не носим парашут, не летим.
Естествено въобще не слушах какво ми говори този човек. Този подивял мъж би могъл да намери сигурност единствено в затворническата килия.
— Вашият двигател — не спираше той — е получил гаранция от ФАА след щателен преглед. Но мотовилката на четвъртия цилиндър е пукната и скоро ще се счупи. Ако можехте да избирате, какво бихте предпочели — здрава мотовилка или подпис в бордовия дневник, удостоверяващ щателен ремонт на машината.
Можех единствено да бъда твърд с него.
— Сър, механикът и инспекторът носят отговорност за своята работа. Аз съм напълно в правата си да пилотирам този самолет в състоянието, в което той е сега.
Той отново се засмя, и този смях прозвуча така, сякаш бе приятелски настроен към мен и не желаеше да ме нарани. В този момент вече знаех, че ще се измъкна от неговата бърлога, и то съвсем скоро.