— Тук има две неща, които липсват във вашето училище. Едното е стремежът към съвършенство, а другото — времето, с което разполагаме.
— Имате и ателиета-работилници. И птичи криле…
— Всичко е резултат от наличието на време, приятелю. Жива история, мотивирани студенти, инструктори… те всички са тук, защото решихме да използваме времето, за да изградим у нашите учениците умения и разбиране за нещата, вместо да съставяме списъци с правила.
Той продължи:
— Говорите за „криза в обучението на пилоти“, за безумието, съпътстващо подновяването на документите, даващи възможност на вашите инструктори да работят. Но всички тези усилия са напразни, ако инструкторът не разполага с достатъчно време за обучение на бъдещите пилоти. Запомнете, човек се учи да лети на земята. Когато се качи в кабината на самолета, той започва да прилага това знание.
— Но уменията и ловкостта вследствие на опита…
— Да, положително. Принудителни кацания, вследствие на повреда в двигателя, приземявания по посока на вятъра, летене без контрол над машината, внезапна загуба на височина при нулево натоварване, нощни приземявания при пълен мрак, кацане извън летище, ниско летене над пресечена местност, летене във формация, пилотиране със и без уреди, пребръща-не при ниска височина на летене, завои без вираж, бързо въртене при вертикално спускане. Вашите ученици не тренират тези неща. Не защото инструкторите ви не биха могли да ги научат, а защото нямат време за това. Смятате, че е по-важно да разполагате с едно парче хартия — разрешително за летене, вместо да опознаете добре вашия самолет. Ние не сме съгласни с това.
Направих последен опит да се възпротивя, доколкото можех.
— Дрейк, вие живеете в пещера и нямате нищо общо с реалния живот. Мога да платя на моите инструктори само часовете, през които летят заедно с бъдещите пилоти. Те не могат да си позволят да прекарват повече време с тях. Ако искам да оцелея, моите самолети и инструктори трябва да бъдат във въздуха. Ние трябва да качим учениците в кабините, да им осигурим 40 летателни часа, да им дадем копие на „Дванайсетте златни правила“, да ги обучим как да се подготвят за полета и след това да посрещнем следващата група ученици. Когато системата на работа е такава, някои инциденти са неизбежни.
Слушах се и изведнъж изпитах отвращение към самия себе си. Не някой друг каза тези думи, някой, който се бореше, за да оправдае своите несполуки, това бях аз, това бе моят глас. Смъртта на моя ученик можеше да бъде избегната. Аз го бях убил.
Дрейк не каза нито дума. Сякаш въобще не ме слушаше. Вдигна един миниатюрен безмоторен самолет от своето бюро и внимателно го изстреля във въздуха. Самолетът направи пълен кръг и се спусна надолу, за да се приземи в центъра на малък бял Х, очертан на пода.
— Може би вече сте готов да признаете, че ако вашата система допуска инциденти, то решението не е в опита да се намерят извинения за тях, а в промяната на самата система.
Стоях около седмица в пещерата и видях, че Дрейк не беше пропуснал нито един детайл в обучението, който би могъл да доведе до безупречност в пилотирането. Инструкторите и учениците поддържаха официални отношения на земята, в небето, в работилниците и на специалните места за обучение. Бъдещите пилоти се отнасяха с дълбока почит и уважение към мъжете и жените, които преподаваха знанията си, те направо ги боготворяха. Самият Дрейк се обръщаше към тях със „сър“ „лейди“, а записите на полетите се предоставяха на обучаваните.
В събота следобяд имаше четиричасово авиошоу — демонстрация на летене във формация със самолети, построени от самите ученици, и фигури от въздушната акробатика, изпълнени на ниска височина от един от най-известните пилоти в югозападните щати.
Идеите на Дрейк бяха проникнали дълбоко в съзнанието на пилотите, влиянието му бе много по-голямо от това, което си представях… Започнах да се чудя дали някой от другите превъзходни пилоти, които познавах, не беше свързан с Дрейк и с неговото училище; пилоти от селскостопанската авиация, пилоти от планинската спасителна служба, капитани, които пилотираха спортни самолети в свободното си време…
Попитах Дрейк за това, но той бе твърде загадъчен в отговора си.
— Когато вярваш в нещо толкова истинско като небето, е неизбежно да намираш нови приятели.
Този човек ръководеше едно невероятно училище за пилоти и когато дойде моментът, в който трябваше да си тръгна, аз открито му заявих това. Но една мисъл не ме оставяше на мира.
— Но как можете да си го позволите? Всичко това не може да се пръкне от нищото? Откъде намирате пари?