— Учениците плащат за своето обучение — отвърна той, сякаш това обясняваше всичко.
Трябва да съм го изгледал много глупаво.
— О, не от самото начало. Никой от тях не дава нищо, когато започва да се учи. Те само искат да летят, повече от всичко друго на този свят. След като завърши обучението си, всеки студент заплаща толкова, колкото той прецени, че е струвало обучението му. Някои от тях дават десет процента от парите, които печелят до края на живота си. Някои дават повече, някои по-малко. Но средно това е около 10 процента от всичките им доходи.
— И десет процента от доходите на хиляда пилоти от спасителни служби, хиляда военни пилоти, хиляда пилоти от гражданското въздухоплаване… поддържат това училище!
Отново за миг усмивка озари лицето му.
— Така те са сигурни, че в небето ще летят и други пилоти, които знаят нещо повече от това да направляват самолета в определена посока.
Летя на север и на изток, следвайки пътя по картата. Мисля си за тези негови думи. Да научиш учениците на нещо повече от това да насочват самолета; да прекарваш много време с тях; да им предложиш нещо, което няма цена — умението да се лети.
Мога да променя моето училище. Мога внимателно да избирам своите ученици, вместо да приемам всеки, който е почукал на вратата. Да им кажа, че е възможно да платят толкова, колкото смятат, че струва тяхното обучение. Мога да давам на моите инструктори четири пъти по-високо възнаграждение от това, което получават сега; преподаването в това училище може да се превърне в професия, а не в екзотична допълнителна работа.
Възможно е да бъдат въведени допълнителни занимания, — работа с разглобен двигател и части от корпуса. Опитът на инструкторите може да бъде документиран, учениците трябва да имат възможност да се запознаят с него. Малко история, въздушна акробатика, планиране. Умения. Не парче хартия, а разбиране.
Изключих двигателя, но все още размишлявах върху всичко това. Избери своя ученик и му дай време.
Моят главен инструктор се провикна, докато още бях в кабината.
— Ти се върна! Търсихме те цяла седмица, оттук чак до Чейен! Мислихме, че си мъртъв!
— Не съм мъртъв. Съвсем не. По-жив съм от всякога. И за да започна промяната, създавайки една нова традиция, допълних: „Сър“.
На юг към Торонто
Голяма част от авантюрите в този свят започват така — авантюристите си седят до камината в уютните се всекидневни и нямат и най-малка представа какво им предстои. Те се изтягат в удобните си кресла и са твърде далеч от такива неща като студ, влага, вятър и бури. Тогава си казват: Е, време е някой да открие Северния полюс и потъват в мечти за слава и почести. Час по-късно, все още мечтаейки, те скачат в колите си, разгръщат картите и събират по пътя си други зажаднели за приключения авантюристи, които отвръщат на предложението им по следния начин: „Защо не?“, „Трябва да го направим“, „Включи ме в групата“ — самите те унесени във фантазии, в които трудностите и препятствията по пътя са само думи, които хората с плахи сърца търсят в речниците.
Хвърли дърва в огъня, разположи се удобно в топлия стол и се остави на мен, за да те отведа в света на приключенията. РАЗХОДКА ИЗ ЗИМНА КАНАДА! Каква гледка — всички тези малки градчета на север от Америка, сгушени в снега, очакват някой да се спусне от небето и да оцвети живота им, дарявайки им вълнението от десетминутна разходка из небето. Срещу три долара жителите им биха могли да видят своя дом от въздуха. И само какъв звук — въздишката на февруарския девствен сняг, докоснат от ските ни! Нито една от скитническите неволи през лятото не би ни споходила тук — няма го безкрайното дирене на пасбища и ливади, достатъчно равни и дълги и в близост до някой град, за да можем да се приземим… тук целият свят е място за кацане. Замръзналите гладки езера бяха по-големи от сто летища Кенеди, събрани в едно; всяко поле, което е било неравно през лятото или засадено с крехки посеви, сега беше перфектна гладка писта за нашия Къб. Нека да докажем, че все още има свободно пространство за индивидуалистите, за онези, които искат да предизвикат канадската зима. Е, как беше? Канадците, в крайна сметка, носят в себе си авантюристичния дух на откриватели на нови територии, загърнати в дебели вълнени карирани палта, нахлупили сини вълнени шапки, с брадва в едната ръка и кану в другата, смеейки се по време на опасност, те не изпитват колебания дали да си купят билет за нашата разходка. Ще летим в небето на Канада през февруари, ще се приберем у дома през март, запазили в душата си част от онази безбрежна свобода, съживили у себе си духа на откривателството.