Дните летяха бързо за младши-лейтенант Джонатан Хейнц. Всички тези приказки за лоши метеорологични условия, както и съветите да бъде нащрек при мисия в Европа през зимата, бяха глупост, пълна глупост. През ноември времето беше ясно и имаше много слънце. Декември наближаваше, имаха само четири дни ниска облачност — дни, които пилотите използваха, за да работят върху тестовете, за боравене с уредите в самолета изготвени от офицерите. В ескадрилата въпросниците на майор Лангли се бяха превърнали в еталон; на всеки трети ден се попълваше нов въпросник от двайсет въпроса, в който се допускаше само един грешен отговор. Ако не вземеш теста, прекарваш още три часа над учебника край пистата, докато не се справиш с алтернативен тест, при който се допуска отново само един грешен отговор.
Хайнц натисна стартера на своя Thunderstreak, който затрепера от сътресението, на добрия старт и се насочи към пистата за излитане зад самолета на Боб Хендерсън. Това е начинът да разучиш уредите, мислеше си той. В началото всички прекараха тези три часа до пистата, при това неведнъж. Проклинаха деня, в който доброволно се бяха включили в 167-ма тактическа бойна ескадрила. След време му намериха чалъма и започнаха да отговарят вярно на все повече и повече въпроси. Вече това беше голяма рядкост — да стоиш там с наръчника и да преговаряш.
Когато Хайнц махна предпазната мрежа на двигателя преди излитането, изръмжаването на двигателя бе съпроводено от тъп, глух звук, но всички показатели на командното табло бяха нормални — такива звуци не са нещо необичайно при F-84. Странното бе друго — в момента, в който бе изцяло съсредоточен върху уредите и водещия формацията самолет, разклатил се силно на пълна газ и застопорени спирачки, Джонатан Хайнц забеляза сива персийска котка, която стоеше спокойно в края на пистата, на няколко стотици фута пред самолета му. Трябва да е съвсем глуха, помисли си той. Двигателят на самолета му, свързан с дебелия черен лост за дросела под лявата му ръкавица, пукаше, ревеше и изхвърляше синкав пламък през бляскавите стоманени перки на турбината, за да освободи тласък от 7 800 фунта.
Беше готов да тръгне и кимна на Хендерсън. Тогава, без никаква причина, той натисна бутона на микрофона с палеца на лявата си ръка, която беше върху лоста. „В края на пистата има котка“, каза той в микрофона, поставен в кислородната му маска. Настъпи тишина.
— Прието за котката — каза сериозно Хендерсън и Хайнц се почувства като глупак. Той видя дежурния офицер в неговата миниатюрна контролна кула от дясната страна на пистата. Защо казах тази ужасна глупост, мислеше си той. Няма да продумам повече по време на този полет. Дисциплина при предаване на радиоинформацията, Хайнц, дисциплина. Когато видя кимването на Хендерсън, скрит под белия си шлем, той отпусна спирачките, двата самолета набраха скорост и се издигнаха във въздуха.
Осем минути по-късно Хайнц говореше отново. „Сахара едно, виждам сигналната светлина, която показва прегряване в задната част на самолета, оборотите се колебаят с около 5 %. Мощността на двигателя е спаднала, а сигналът продължава да пре-мигва. Кажи ми дали от самолета излиза пушек.“ Какъв спокоен глас, си помисли. Говориш твърде много, но не изглеждаш уплашен. Вече имаш 60 часа в F-84, би трябвало да си спокоен. Успокой се сега и се опитай да не звучиш като малко дете. Ще завия обратно, ще хвърля външните резервоари, симулирайки схемата за летене при подпалване на самолета, и ще се приземя.
— Няма пушек, Сахара две. Какво става при теб сега? Говори спокойно, Хайнц.
— Оборотите се колебаят около същото ниво. Разходът на горивото и температурата след турбината продължават да се намаляват и увеличават заедно с тях. Изхвърлям резервоарите и се приземявам.
— Добре, Сахара две. Ще гледам за пушек, можеш да се свържеш с мен по радиото, когато пожелаеш. Бъди готов обаче да скочиш от птицата, ако се подпали.
— Разбрано. — Готов съм да скоча, каза си Хайнц. Само вдигам страничните облегалки на стола и натискам спусъка на катапулта. Мисля, че ще успея да приземя самолета невре-дим. Той чу, че Хендерсън обявява извънредна ситуация и докато бавно се спускаше, следвайки точно схема за кацане при такива обстоятелства, видя червените квадратни покриви на противопожарните коли, които напуснаха гаражите и бързаха да заемат своите места до рульожките. Той усещаше напрежението в двигателя при натискането на газта. Това щеше да бъде едно твърде рисковано приземяване. Ще хвърля резервоарите при финалния подход, преди да съм достигнал височина от 500 фута. Ще издигна носа нагоре и ще ги хвърля. По някакъв начин ще трябва да се справя от тази височина. Той отпусна дросела, за да даде на двигателя 58 % по обо-ротомера и тежкият самолет започна да се спуска по-бързо. Задкрилки надолу. Бих могъл да импровизирам. Спускам колесника. Минавам височината от 400 фута. Тъпият звук. Отново. И отново.