— Сахара, от соплото ти излиза много пушек.
Не разбираш ли? Това нещо ще експлодира заедно с мен, а аз съм прекалено ниско, за да скоча с парашут. Какво да правя сега? Той натисна копчето за изхвърляне на резервоарите и самолетът леко подскочи при освобождаването на 4000 фун-та гориво. Силно стържене се чу откъм двигателя зад него. Внезапно забеляза, че налягането на маслото е на нула.
Замръзнал двигател, Хайнц. Нямаш никакъв контрол над самолета. И сега какво, сега какво? Усещаше твърдия, неподвижен лост за управление под ръкавицата.
Дежурният офицер в кулата не знаеше за студения двигател. Той не знаеше, че Сахара две леко ще завие надясно и ще се удари в земята, преобръщайки се, или че Хайнц е безпомощен и неминуемо ще загине.
— Котката е в края на пистата — каза офицерът, с мекия отпускащ нервите хумор на човек, който знае, че опасността е преминала.
И тогава Хайнц внезапно се сети. Резервната хидравлична помпа, електрическата помпа! Самолетът му се наклони на височина от 100 фута. Ръката му премаза превключвателя на помпата за извънредни ситуации и лостът за управление внезапно оживя. Изравняване на крилете, вдигане на носа — нагоре, нагоре … меко кацане пред спасителния отряд. Отпускане на газта, отваряне на парашутите, спиране на горивото, изключване на батерията — куполът на парашута е отворен и Хайнц е готов да скочи от самолета.
Гигантските квадратни противопожарни камиони с рев се приближиха до него, пръскайки яркочервена светлина, докато той забавяше ход на трийсет възела, рулирайки по пистата. Самолетът му притихна и Хайнц успя да чуе шума от двигателите на камионите, които звучаха като мощни двигатели на борда на голям самолет, работещи на трета скорост. В момента, в който спря, той се освободи от капана на кабината, скочи на земята и застана зад камиона, чийто маркуч бълваше обилно бяла пяна върху безцветната алуминиева част на фюзелажа зад крилото.
Самолетът изглеждаше нещастен и окаян и очевидно не желаеше да бъде център на такова внимание. Но беше на земята, цял. Джонатан Хайнц беше жив и вече много известен. „Добре се справи, ас“, щяха да кажат пилотите, щяха да го разпитват как се е чувствал, какви мисли са се въртели в главата му, какво е направил и точно в кой момент, след това щяха да направят рутинно разследване на инцидента и нямаше да има друго заключение, освен „Отлично свършена работа, Хайнц“. Никой нямаше да допусне, че в продължение на няколко секунди той си мислеше, че върви към сигурна смърт, защото напълно бе забравил, като съвсем неопитен пилот, за резервната хидравлична помпа. Абсолютно беше забравил.. . и всъщност какво му напомни за нея? Какво привлече вниманието му към превключвателя с червен капак в последната възможна секунда, в която можеше да се спаси. Нищо. Просто се сети.
Хайнц продължи да мисли за това. Не, не беше така. Дежурният офицер ми каза, че вижда котката в края на пистата, и тогава аз си спомних за помпата. Да, беше странно. Бих искал да видя тази котка отблизо.
Той хвърли поглед към края на бялата писта. Но не видя котката. Дори офицерът с неговия бинокъл не би могъл да открие котка в края на пистата. По-късно ескадрилата щеше да го дразни без пощада, неспирно споменавайки малката животно, наблюдаващо самолетите, но в този момент, до пистата, а и из цялата база никой не можа да зърне сивата персийска котка.
Това се случи отново след по-малко от една седмица, с друг младши-лейтенат. Джак Уилис почти беше приключил своята първа тренировъчна военна мисия, след като бе направил щателна проверка на техническата изправност на F-84 преди излитане. Задачата бе изпълнена, но сега, когато трябваше да се приземи, го обзе тревога. Двайсет възела страничен вятър, откъде се взе? Когато излитахме, попътният вятър беше десет възела, а сега страничният е двайсет. Той навлезе, изравнявайки самолета, в отсечката между втория и третия завой по схемата за кацане.
— Кула, кажете пак скоростта на вятъра — обади се той.
— Прието — последното обяснение от контролната кула бе крайно излишно. Едва ли вятърът можеше да бъде по-неблагоприятен.