— Добре, номер две, да проследим страничния вятър — обади се майор Лангли. Орелът водач завива към базата, спуснат колесник, спирачки.
— Можете да кацате — отговориха от кулата.
Уилис протегна лявата си ръка и бутна лоста за спускане на колесника. Добре, добре, повтаряше си той, тук няма да има проблем. Просто ще задържа леко наклонено дясното крило, после ще стъпя на дясното колело и ще продължа със силно натиснат рул. Силно ще натисна рула.
Още не съм се отклонил от пистата и не възнамерявам днес да го правя. Той зави към пистата и натисна копчето на микрофона: „Орел две завива към базата…“ Индикаторът за десния основен колесник — зелената лампичка, която би трябвало да започне да свети, не се включваше. Левият основен колесник беше спуснат, както и този на носа. Десният колесник не помръдваше. Червената предупредителна светлина в прозрачната пластмасова ръкохватка на лоста за колесника примигваше и воят на предупредителната сирена, известяваща за неизправен механизъм, изпълни кабината. Той чу сигнала в слушалките, тъй като бе задържал копчето на микрофона. Диспечерите в кулата щяха да чуят в техните слушалки писукането на сигнала. Той отпусна палеца и след това отново натисна копчето за микрофона. „Орел две се спуска надолу. Проверка на механизма за приземяване“.
Особено е чувството, когато разбереш, че нещо не е наред със самолета. Приземяващият механизъм обикновено работи безотказно. Той изравни самолета на около сто фута над пистата и префуча покрай миниатюрната стъклена кула. Дежурният офицер от наземния контрол стоеше пред нея сред развълнуваната от вятъра есенна трева. Уилис за секунда го зърна, прелитайки покрай него. Офицерът не беше с бинокъл и след малко се оттегли. Самотен, F-84 се стрелна към далечния край на пистата, подминавайки Орел едно, който отдъхваше в безопасност на земята.
— Десният ти колесник не е спуснат — в слушалките му долетя равният глас на офицера в кулата.
— Прието. Ще раздвижа колесника. — Уилис беше доволен, че звучеше спокойно. Той бавно се издигна на 1 000 фута височина, вдигна колесника и го спусна отново. На таблото индикаторът за колесник продължаваше да мълчи, а предупредителната червена светлина в пластмасовата ръкохватка не угасваше. Имаше гориво за още 15 минути. Четири пъти Уилис вдигаше и спускаше колесника и четирите пъти получаваше предупреждение, че десният колесник е „опасен“. Той издърпа лоста за колесника около половин инч и след това силно го натисна надолу до нивото за „извънредна ситуация“. Чу се слабо щракване отдясно, но след това нищо не се промени. Вече се разтревожи. Нямаше време противопожарните коли да постелят килим от пяна върху пистата, ако се наложеше да кацне със заключен десен колесник. Ако се приземеше така на твърдата суха настилка при този вятър, обезателно щеше да се преметне встрани, щом крилото откъм липсващото колело докоснеше пистата. Скачането с парашут бе единствената алтернатива. Трябва сам да реша, сега. Едно внезапно хрумване: още едно ниско прелитане, може би колелото вече е спуснато.
— Все още не е — обади се дежурният офицер още преди Уилис да прелети покрай миниатюрната кула. Тревата силно се люлееше и изведнъж той зърна в края на алеята малка сива точка. Силно изненадан Уилис разбра, че това беше котката. Котката, която беше донесла късмет на Хайнц, помисли си той и без причина се усмихна под кислородната маска. Почувства се по-добре. И изведнъж му хрумна какво да направи.
— Кула, Орел две обявява аварийна ситуация. Ще направя още една обиколка; ще отскоча от левия колесник, за да разтърся и сваля десния.
— Разбираме, Орел Две, аварийна ситуация — отвърна кулата. Хората от кулата бяха загрижени как ще се справят със своята задача, която се свеждаше до даването на сигнал, с който да насочат спасителния отряд към червените камиони. Те свършиха своята работа и сега бяха само заинтересувани наблюдатели, които вече не можеха да помогнат.
Странно, Джак Уилис се чувстваше като нов човек — пилот, който беше безкрайно уверен в себе си. Отскокът от лявото колело при силен страничен вятър, идващ от дясно, е трик, който е запазена марка на пилоти с хиляди летателни часа. Уилис имаше малко над 400, от които 68 с този самолет.
Онези, които видяха следващия негов подход към земята, оцениха високо пилотските му умения — присъщи на професионален летец с дълъг опит. С наклонено ляво крило и неподвижен десен рул, с възможност да контролира само донякъде скоростта при приземяването втори лейтенант Джак Уилис подскочи със своя самолет, тежащ двайсет хиляди фунта, шест пъти на левия си главен колесник. При шестия подскок, десният колесник изведнъж увисна надолу и се закова на място. Третата зелена лампичка вече работеше.