В кулата обаче бе тихо и спокойно. Сините звезди — светлинките, опасващи рульожките, трептяха в ясно открояващи се, неизменни съзвездия, и очакваха да насочат всеки пилот, който щеше да рулира в този час.
Ярка светлина внезапно проблесна на площадката за леки самолети и изрисува малко, жълто око върху настилката със своя къс сноп от лъчи. Докато го наблюдавах, окото подскочи върху кокетния корпус на Bonanza, намери вратата и се изгуби в кабината. След малко то се появи отново — за миг зърнах силуета на пилота, който задържа върху себе си светлината, докато излизаше от кабината.
Диспечерите в кулата продължаваха тихо да разговарят за местата, на които са били и за нещата, които са видели. А аз, очарован, наблюдавах лутащата се ярка светлина. Къде отиваше пилотът? Защо бе тръгнал толкова рано на път, часове преди да се зазори? Дали е оттук и си отива вкъщи, или бе напуснал родния си град?
Малкият кръг от жълта светлина се задържа върху възлите за окачване на елерона, разплиска се надолу по предния ръб на дясното крило и изчезна под него в нишата на колесника. Изведнъж се появи върху обтекателя и търпеливо изчака, докато капаците му се отвориха наполовина. Подскочи нетърпеливо към двигателя, провери изолаторите на свещите и нивото на маслото; за момент се заскита около оребрените цилиндри и затрептя върху изпъкнала част на двигателя. Обтекателят се върна надолу и капаците се затвориха. Изведнъж светлината стана по-ярка, примъкна се върху витлото и го издължи, след това се изгуби, прескачайки за миг от другата страна на самолета. Върна се, отново заигра върху фюзелажа и се хлъзна към кабината.
Пистата беше също толкова тъмна, колкото и преди, когато дойдох, но сега в мрачната стоеше един мъж, който подготвяше самолета си за полет. Задържах бинокъла върху кабината, излъчваща приглушена, мека светлина; след минута проблеснаха навигационните светлини в червено и зелено и определиха посоката на движение на самолета. Внезапно тишината в орловото гнездо беше нарушена.
— Кула, Bonanza четири седем три пет Браво, намиращ се на страничната площадка, се придвижва към пистата за излитане.
Гласът секна така внезапно, както беше разкъсал тишината. В нашия висок стъклен куб равният, професионално шлифован глас на диспечери отговори така, сякаш това бе хилядното, а не първото обаждане по време на смяната му.
Единична ярка бяла светлина разсече тъмнината на площадката, в нейния кръг настилката разкри истинския цвят на ивиците по снагата си. Светлината бързо се пренесе върху сините съзвездия край пистите и се приюти в края на дългите редици от светли бели огънчета в края на пистата. За миг се закова при тях, но след това бързо се измъкна. Дори с бинокъла беше трудно да видя мъждукащите светлинки в сумрака на кабината; единственото доказателство за наличието на източения самолетен корпус беше пълзящото напред кратко прекъсване на изрядната редица от обточилите пистата сини светлини.
След минута въздухът в кулата отново се разлюля от гласа по VHF високоговорителя.
— Кула, три пет Браво, разрешете излитане! Диспечерът се пресегна към микрофона:
— Ще се опитам да те вместя в графика, три пет Браво, чисто е за излитане, слаб вятър, няма трафик.
— Прието, кула, три пет Браво се насочва към пистата за излитане.
Докато той говореше, тъмната завеса пред светлините на самолета отстъпи назад — това бе единственото раздвижване в притихналото поле. След петнадесет секунди сигналните лампички из летището заблестяха както преди и пронизващият мрака зелен навигационен лъч достигна хоризонта.
— Красива нощ — проехтя замисленият глас на пилота във високоговорителя. Летището отново притихна.
Това бяха последните думи, които чухме от три пет Браво, светлините му постепенно изтъняха и се изгубиха в нощта. Никога няма да разбера къде е неговият дом, нито кой беше той и къде отиваше в тази нощ. Но с последното си обаждане до кулата, записано на магнетофона, пилотът на Bonanza намекна, че летците се отличават от всички останали хора.
Те споделят едно уникалното преживяване — летенето в самота; ако умеят да се развълнуват от красотата на небето, е невъзможно някога да станат врагове. Споделеното е толкова много, че могат да бъдат близки като братя.