Други птици са се усъвършенствали в майсторското летене и извайването на фигури в небето. Гъските понякога летят в задоволително стегнати формации и това си струва да бъде отбелязано. Някои гъски, обаче, явно се страхуват от сблъсъци във въздуха. Много фигури във формата на буквата „А“ се развалят от номер четири или номер пет, който лети на твърде голямо разстояние от групата, отклонява се встрани и изостава. Добавете към това крякането на другите, които призовават отцепника да се върне — ето ви едно немарливо, небрежно летене. Не е чудно, че ловците ги уцелват.
Изглежда странно, но пеликанът е готов да кандидатства за едно от първите места във въздушната акробатика. Той може да изпълни стегнат S-образен свредел, но не може да отговори на високите изисквания за добра маневреност — при приземяване, например. Изглежда, дори не се опитва да намали скоростта и приключва полета си сред гейзер от разпенена вода. Правейки го, дори не се забавлява.
Нека се върнем отново при чайката. Можем да изключим пеликаните и гъските, врабчетата и мушитрънчето, но чайката просто е създадена за въздушна акробатика. Нека разгледаме следните нейни качества:
1. Силни криле и лонжерони с подходящи пропорции.
2. Леко неустойчива конструкция.
3. Летене с голяма инерция.
4. Невероятна меневреност.
Но всички тези фактори са безполезни, тъй като тя не е агресивна в летенето. Доволна е да прелети живота си, практикувайки основните неща, които е научила през първите пет часа, прекарани във въздуха. Така, макар и да се възхищавам на чайката и на лекотата, с която тя кръжи във въздуха, ако някой ден трябва да се откажа от неспокойния си дух и да го разменя за онези места, които желая, бих избрал отново моята шумна пилотска кабина.
Пленник на своето съзнание
Нещо не е било наред още от самото начало, когато се учех да летя. Спомням си, беше ми много трудно да повярвам, че тези малки машини могат да се отделят от земята; стоят здраво на земята като маса за билярд или автомобил, или като лъскава будка за хот-дог, а в следващата минута са във въздуха; ти оставаш под тях — там до оградата на летището, а те профучават над теб и вече нищо не ги свързва със земята, абсолютно нищо.
Много е трудно да го проумееш, да привикнеш с това. Обикалях самолета, докосвах го, почуквах по фюзелажа, разклащах го леко, хващайки върховете на крилете. Нали виждаш, младежо? Нямам нищо в ръкавите си — никакви джунджурии или хитроумни приспособления, няма трикове или скрити жици. Това е магия от реалността. Просто мога да летя.
Не можех да повярвам. Може би и до днес още не съм повярвал. За мен това бе нещо тайнствено, мистериозно, свръхестествено. Заради това свое усещане се озовах зазидан в този ъгъл — бях хванат в капан, от който не мога да се измъкна.
Нещата се влошават, не мога да възприема нищо, свързано с летенето, за даденост, не мога да погледна на него като на обикновено действие от всекидневието. Не мога просто да отида до летището, да се кача в кабината, да запаля двигателя, да излетя, да се насоча нанякъде, след това да се приземя…. Бих искал да не е така. Отчаяно жадувам да не е така. Завиждам на пилотите, които небрежно скачат в машините и отлитат по работа, извършвайки чартърен полет, или обучавайки някой ученик как да пилотира, или пък на онези от тях, които летят за спорт и не правят от това някакъв голям и важен въпрос. Но аз съм пленник на това състояние, което открива космичните измерения на полета, вижда го като нещо толкова вълнуващо и величаво, най-обичайното на летището може да предизвиква вселената и да промени траекторията на звездите.
Ето… виж. Идвам към летището и още преди да сляза от колата, преди още да съм видял пистите, пред погледа ми изскача табела с надпис летище. Оттук започва всичко. Летище. Убежище за самолетите, както морското пристанище е пристан за корабите… започвам да мисля за малките кораби, носещи се в небето към това единствено пристанище, до което могат да стигнат в този момент, избрали точно място, за да се върнат на земята. Докосвайки този остров от равна затревена площ, който търпеливо ги е очаквал, рулирайки, за да аксотират в своя док, те нежно се полюшват при порив на вятъра като малки кораби, приютени в своя дом.
Все още не съм там, минавам покрай табелата и съзирам в далечината Чесна 172, която се снишава над пистата и изчезва зад дърветата. Откъде идва този самолет и къде ще отлети? Какви бури и приключения е преживял пилотът й, докато е летял с него? Променени след случилото се в небето, пилотът и машината бързат към това единствено малко пристанище. Ще видя тяхното приземяване след като завия зад ъгъла.