Виждате капана, в който съм хванат. Не мога да свърша и най-простата работа на летището (пристанище на небето, убежище за малките машини, които се носят във въздуха), не мога така лесно да пристъпя в самолета (изпълнена с чудеса машина, построена на магически прин…), да стартирам (да задвижа…) проклетия двиг.. .(нов космос…), без целият свят около мен да се изпълни с мелодията на безброй ликуващи фанфари, със звука от проплясващи криле на ангели, с вълшебството на ангелогласен хор — хиляди мъже-ангели с ниски гласове и жени-ангели с високи гласове — и всичко това е толкова величествено, очите ми се изпълват със сълзи и аз се разтапям от радост, възхвала и благодарност към Духа на Вселената… Все още не съм докоснал стартера!
Това бе начинът, по който възприемах всичко, свързано с летенето. Ако само за миг се замислех над излитането, отново щях да загубя представа за времето. Излитане. Освобождаване от веригите, приковавали нашите прадеди към земята в продължение на векове. Веригите, които бяха придържали гигантските мамути към земята преди тях, и бронтозаврите преди тях, и дърветата и скалите преди тях. В това е нашата сила, точно сега, да разчупим тези окови, да застанем там, на края на пистата, да натиснем газта, да започнем да се движим бавно, след това по-бързо и по-бързо, да повдигнем носа на самолета и с дрънчене-трополене-звънтене-отчупване с трясък те да се изтъркулят зад нас. Можем да направим това. Можем да излетим. По всяко време. Когато поискаме. Ние можем да летим.
Или скоростта. Представям си скоростта и вече съм високо в небето сред вятъра, моите ръце са криле, усещам въздушното течение, което ме издига нагоре, далеч над облаците, далеч от всичко фалшиво, към всичко истинско — чистото, прямо, честно небе. И отново зазвучават онези тромпети, и гръмва хорът на ангелите, възпяващи скоростта. Циферблатът показва сто мили в час, защо всичко това не може да бъде един обикновен факт. Но не, невъзможно е, няма никакъв шанс. То трябва да бъде бляскаво и триумфално.
Разбирате как продължава всичко. Хангар. Гориво. Налягане на маслото. Писта. Крило. Издигане. Вятър. Небе. Облаци. Въздушен коридор. Завой. Загуба на височина. Планиране… Виждате, хванат съм здраво в този капан.
Можех да запазя мълчание за всичко това дълго време, да приема смирено отреденета ми роля на мъченик, да понеса търпеливо на плещите си това страдание в името на всички онези, които летят.
Но сега говоря, защото съм виждал други пилоти, които след като се приземят и изключат двигателите, остават в самолетите по-дълго от необходимото време, за да попълнят бордовите си дневници, сякаш са наясно с всичко това, за което разказвах. Вчера срещнах мъж, който си призна, че понякога отива на летището половин час по-рано от определеното време, влиза в своя Cherokee 180 и стои в кабината известно време, преди да запали двигателя. Това му доставя удоволствие.
Радвам се, че срещнах този човек. Сега той щеше да изпита моето страдание, да поеме ужасния товар от плещите ми, да чува хора от ангели.
Ще тръгна към моя самолет, ще се покатеря в кабината, ще протегна ръка към стартера, ще го достигна… този… стартер… Той наистина е нещо красиво, когато разполагаш с минута време, за да му се насладиш. Какво започва сега, знаеш ли? И ти започваш да се питаш…
Защо имаш нужда от самолет и как да се сдобиеш с него
Ако пилотираш самолети, вероятно си преживявал това — щастливо за теб случайно стечение на обстоятелствата става причина за осъщестяването на полет, който няма да забравиш, или те отвежда до гостоприемен пристан посред буря, или те събира с приятел, когото иначе нямаше да срещнеш — човек, който притежава знания за летенето, от които ти се нуждаеш. Ако подобни неща ти се случват толкова често, колкото се случват на някои други пилоти, ти може би си един от онези хора, които вярват, че небето има свои закони и духът на полета призовава определени представители на човечеството, така както пустинята привлича други, а морето — трети.
Ако още не си летял, вероятно си усетил този дух, когато внезапно проумяваш, че си единственият човек на улицата, който гледа нагоре към самолета в небето, единственият, който забавя крачка и понякога дори спира, когато е на летището, за да се полюбува на малките птици от желязо, които кацат на земята и се издигат отново в разредения въздух. Ако правиш така, може би ти си човек, който, докато лети, ще научи много за себе си и за пътя, който трябва да извърви на тази земя.